8 януари е Бабинден, макар в България празникът да се отбелязва постарому – на 21-ви
Последният от „водните“ празници, който също се празнува в цяла България. Чисто женски празник, Бабинден е свързан с родилните обичаи. На него се изпълняват само народни обреди, свързани с бабата-акушерка.
Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. От там идва и названието му – бабинден. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Днес Бабинден е загубил доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
От рано бабата-акушерка обикаля домовете, където е помагала при раждането на деца или, както се казва, където е бабувала. Във всяка къща окъпва детето, ако е по-малко, а на по-големите измива очите – поредният обред, свързан с водата и нейната очистителна сила.
След това бабата се връща у дома си и чака гости. При нея идват с дарове (варакосана китка, сапун, пешкир) всички жени, които е израждала. Започва гощавка, на която могат да седнат само жени. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.
След богато угощаване идва ред на песните и хорото, което се води от бабата. През целия ден жените се отдават на буйно веселие, позволявайки си много волности със срещнатите по пътя мъже. Затова в някои райони на този ден мъжете не смеят да излизат на улицата, та да не станат прицел за подигравка.
В други региони на страната не бабата ходи при родилките, а те при нея. Още преди изгрев слънце майките с малки деца до три годинки отиват на чешмата, за да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите – в това е вложена символика за здрава и берекет. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
Кулминацията в обредността е обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата в двора. Целта на ритуала е чрез водата жената да се пречисти от злите сили, защото в народните представи възможностите на бабата се оценяват като свръхестествени – тя помага за раждането на новия живот. Още повече, че често се случвало бабата едновременно да е и лечителка, и баячка, и врачка. Стар ритуал описва къпането по следния начин:
Гостите изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, теглят колата и така обикалят цялото село, всички домове. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите.
Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.
С Бабинден се слага край на празниците, а с това и на целия коледно-новогодишен празничен цикъл. Започват едни от най-празничните семейни обреди и обичаи: след края на поганите дни идва изпращането на сгледниците и периода на сватбите – от Йордановден до Заговезни.
