Ако властта не ни угоди веднага, ние ще я изложим пред големите началници от Европа
[ad id=“263680″]
Явно голяма част от българите приемат започващото европредседателство като шанс арменският поп да ти дойде на крака. И да му се оплачеш за всичко, за което ти е криво или те стяга чепикът.
Вчера първи повлякоха крак медийните босове. Макар че не излязоха с плакати на жълтите павета, те размахаха в „Шератон“ т. нар. „Бяла книга за свободата на медиите в България“ точно в деня, когато идват у нас европейските кореспонденти. И опънаха най-чувствителната струна на Европа – за свободата на словото.
На форума, за да се оплачат колко е трудно да се прави независима журналистика у нас, се събраха най-крупният фармацевтичен бос, най-големият газов олигарх и един от знаковите приватизатори на прехода, който в момента е обвиняем. И в присъствието на чужди неправителствени организации, дипломати, наблюдатели и журналисти обявиха, че всички медии у нас били политически контролирани, а независими са само техните издания. Да, независими, защото издателите им поръчват музиката в тях.
Странно е защо на форум за свободата на словото, предшестващ европредседателството, не бяха поканени представители на всички медии у нас. А пред гостите от Европа се изтъква само една единствена гледна точка. Която, повторена 100 пъти, вече се превръща в истина, по формулата на Гьобелс.
Уважаемите медийни босове, макар да не са журналисти, би трябвало да знаят, че един от основните принципи на журналистиката е представянето на различни гледни точки, защото във всяка една от тях се крие част от многообразието на истината. Но, както е казал Уинстън Чърчил: „Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове“.
[ad id=“218001″]
След своеобразния протест на медийните олигарси вчера, днес, в деня на официалното откриване на българското европредседателство, по жълтите павета ще дефилират участници в цели девет организирани и разрешени протести.
Толкова ги преброи директорът на СДВР Антон Златанов, нищо чудно да има още импровизации пред важните гости. Стартът ще бъде даден с шествие в защита на Истанбулската конвенция, около която се вдигна такава гюрултия, че някои бабаити може и да спрат да бият жените, докато притеснени патриоти чакат наплива от насилени ирански и други чуждоземски травестити. Поне два митинга ще бъдат посветени на втория лифт в Банско, за който се ругаят зелени и контразелени. Сред най-организираните протестиращи са полицаите, които ще „посрещат“ делегациите с плакати на кръстовището на бул. „Брюксел“ и бул. „Цариградско шосе“ и на кръстовището на Орлов мост. За капак ще вдигнат жалбите на английски и пред Народния театър „Иван Вазов“, където ще е официалната церемония по старта на председателството.
Логиката на всички протести е ясна:
Ако властта не ни угоди веднага, ние ще я изложим пред големите началници от Европа
С други думи, сега е златен шанс да си поискаш всичко, за което друг път може и да не ти обърнат внимание. И без това премиерът е милозлив и честолюбив и след 2-3 митинга, току виж отстъпи пред напора на недоволството. Затова лесно може да се предрече, че ни чакат шест месеца голямо мрънкане и оплакване.
Нещо, което май се превърна в национална черта на българите. И което със сигурност има отношение към факта, че сме най-бедната държава в ЕС, чиито жители са и сред най-нещастните като самочувствие. Няма спор, че като държава и общество не сме цъфнали и вързали, че расте чувството за липсваща справедливост, за корупция и демографска катастрофа.
[ad id=“236480″]
Жалкото е, че вместо желание всеки да направи каквото може, за да се промени ситуацията, макар и с малко към по-добро, се чака някой да дойде и да ни оправи. Както преди беше Големият брат от Москва, сега чакаме това да сторят мама Меркел и другите началници от Европа. Голяма част от по-възрастните ни сънародници пък още тънат в носталгия по соца. Тогава от поданиците на Тато се искаше само да слушкат, а държавата се грижеше за папкането и всичко останало. Макар многократно да декларираме, че пустият преход вече е зад гърба ни,
и сега по вестникарските сергии може да се види „Работническо дело“
Органът на Българската комунистическа партия си има своите почитатели, а Тодор Живков продължава да е сред най-одобряваните исторически личности. И това, 29 години след Десети ноември и две петилетки, откакто сме в ЕС.
Да се чуди човек имало ли е въобще промяна и настъпвала ли е някога тя?
За капак сред охкането и мрънкането дойде и голямото броене на трупове от Нова година насам. Вярно и, че на Запад също изперкали психопати избиват цели фамилии, но сред най-шокиращите факти от трагедията в Нови Искър е как осъден педофил 8 години не може да бъде намерен, за да си излежи присъдата. Разстрелът на бизнесмена Петър Христов пък е още един аргумент в полза на родните хейтъри, според които богатите у нас винаги има за какво да бъдат мразени и дори убивани.
[ad id=“263680″]
И след всичко това остава да разчитаме на чувството за хумор на гостите от Европа, когато гледат видеоклипа за председателството ни, който представя България като скритото бижу на Европа. Толкова дълбоко скрито и от самите българи.
Мирослав Герасимов, вестник „Стандарт“
