Тази голяма загриженост и внимание към положението в България, не беше ли удобен ход, за да не се говори за начина и за проблемите, с които ЕС влиза в поредния период на ново председателство?
[ad id=“263680″]
Така е. Докато бъде официално открит периода на председателство на ЕС от България, и ето – в неделя, 14 януари – изтича 1/13-а от броените дни. Всеки знае от опит, че и останалите „ще се изнижат“ по същия начин. Ще се успее ли в кабинетите и в заседателните зали, и – най-вече – извън тях, в обществото, да се види и досегне най-важното?
Преди да започнат да се отброяват дните на българското председателство, някои европейски медии отделиха внимание на оценките, че между страните в ЕС България била най-бедната и най-корумпираната. Едва ли не с очудване, че „такава страна“, поема председателството на ЕС. Ръководителите на ЕС, и преди, не само на тържествените церемонии в София, се дистанцираха от тези не съвсем ясни по целите си внушения.
Но останаха някои недоизказани неща. Сравнителните оценки в една или друга област са ли основание за някакво категоризиране и съответно за дискриминиращо отношение към една страна членка на съюза?
Било то и само като усилие за формиране на определено обществено мнение и настроение? Съществуват ли някакви, макар и негласни критерии, коя страна може да председателства, например?
[ad id=“218548″]
Има, разбира се, и друг възможен прочит на проявения подчертан интерес към „бедността и корумпираността“ на България. Тази голяма загриженост и внимание към положението в България, не беше ли удобен ход, за да не се говори за начина и за проблемите, с които ЕС влиза в поредния период на ново председателство?
Напредъкът на популистките партии в редица страни членки на ЕС, кризата в отношенията с Великобритания, разногласията по политиката спрямо мигрантите, кризата в националния идентитет, която не се ограничава до това, което става в Каталония, почти безизходицата в отношенията с Русия, проблемите в тези със САЩ при президентството на Тръмп и т.н. и т.н.
При състоянието на съвременния свят, никак не е чудно, че ЕС е пред сложни проблеми. Въпросът е как да се намира път с някакъв шанс за успех и да се избегват решения, които скоро биха се оказали погрешни.
Не подценявам ни най-малко усилията, които се правят от българска страна, в дневния ред на председателството да намерят място и евентуално решение въпроси, отнасящи се до западните Балкани и въобще Югоизточна Европа, включително отношенията с Турция. Струва ми се, че в това отношение българските пожелания срещат разбиране в Брюксел и това е положително.
[ad id=“218001″]
Струва ми се обаче, че ще бъде добре, ако в една или друга форма, се намерят начини и изразят български становища и по някои от основните направления на политиката на ЕС. Защото може България да е в едно или друго отношение „най-такава“ и „най-онакава“ в ЕС, но това не означава, че нейният исторически път е излишен като поука и пример за съюза. /Както и този на всяка от страните членки/.
Очевидни са рисковете, които носи за ЕС прекомерната бюрократизация. С всяка година те се увеличават. България, заедно с другите източно европейски страни, има преживян горчив опит от бюрократизацията в рамките на така наричания „съветски блок“. Фатална заблуда е мнението, че бюрократизацията при съветския режим е била нещо лошо и пагубно, но в ЕС, облечена по европейски, тя се превръща в нещо благородно и ефикасно. И в единия и в другия случай, тя руши обществото и го отдалечава от същността на демокрацията.
В последните две-три десетилетия, ЕС /и не само той/ живее под все по-силен натиск за промяна, по същество – разрушаване, на традиционното семейство и на ролята му като опора на обществото и на личността.
[ad id=“263680″]
Споровете около Истанбулската конвенция са само един момент от много по-всеобхватен процес в тази област. България е, една от европейските страни, а дали не и единствената, която има в историческия си път пример за последиците от разрушаването, в значими размери и за дълго време, на семейството в неговата обществена роля. Имам предвид развилото се в продължение на няколко века богомилско движение или богомилска ерес.
[ad id=“236480″]
Колкото и романтични да изглеждат в някои отношения богомилите, разрушавайки традиционното семейство, богомилството отслабва непоправимо българската средновековна държава и обективно улеснява, наред с другото, и падането й под ударите на Османската империя. Не е ли споменът за този горчив исторически опит на България нещо, което може да бъде полезно за ЕС днес? Кой друг би могъл да го напомни на европейската общественост, ако не България?
В периода на българското председателство на ЕС, на България ще се случи да отбележи 140 години от 3 март 1878 година.
140 години през които България е непрестанно обект на борби за влияние между великите сили. Малко са моментите, в които едни или други български политици успяват да наложат разбиране и съобразяване с българския национален интерес. Някои от страните, с които сме днес заедно в ЕС, са играли през тези десетилетия активна роля на Балканите, с оглед, като правило, своите собствени интереси.
Ще бъде плюс за българското председателство, ако не се задоволи с протоколно отбелязване на годишнината, а намери начин да изрази мнението на страна и общество, били обект на съперничествата между големите и благодарение и на това, способни да формулират гледища и предложения за нова политика в нашия район и на нашия континент. Защото нека не се заблуждаваме, Балканите и с това и България, са и днес не по-малко обект на съперничества и противостояния.
Особено когато дните са броени, както е с нашето председателство на ЕС, няма по-важно от това да знаем какво искаме да направим и да кажем и да не пропускаме нито ден без дума и стъпка в избраното направление. Дано поелите отговорността да говорят и действат от името на България го направят!
Владимир Костов, Епицентър.бг
