Днес се празнува ромската Нова година – един най-големите и най-почитаните празници от всички ромски групи у нас. Празникът се нарича още Василица, Васильовден или Банго Василий (Kуцият Васил).
Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди.
В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават ромите.
В други легенди Банго Василий е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
[ad id=“263680″]
Според друга легенда св. Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг.
Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.
При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Тя доста близо повтаря християнския ритуал от Бъдни вечер.
Цялото семейство се събира вкъщи, майката готви гъска или петел с ориз или кисело зеле. Докато приготвя птицата, мълчи. Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота.
[ad id=“263680″]
Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка.
Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син.
Посред нощ пристига Банго Василий, който е пътувал три дни и се е борил с големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен.
Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.
Всички къщи, в които се празнува Банго Василий, остават заключени до полунощ на 13 януари,
за да не избяга късметът.
Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им да носи късмет.
В полунощ настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва и сурвакането.
