Бойчев: Потупват Борисов по рамото, но не ни искат в Шенген заради корупцията

Управляващите неглижираха този документ, твърди зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“

[ad id=“263680″]

Непрекъснато показват международни срещи, на които чужди лидери потупват по рамото премиера Бойко Борисов, но когато стане дума за реални действия, като Шенген, ни казват – почакайте малко.

Това заяви направи в предаването „Неделя 150“ по БНР зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Жельо Бойчев. Според Бойчев отговорът защо това е така е ясен – корупцията.

Зам.-шефът на червените депутати анализира вота на недоверие по темата корупция, който левицата внесе в парламента. Бойчев изтъкна, че социалистите не съжаляват, че са избрали като тема корупцията, независимо от неуспеха на вота. Въпросът е изключително важен, както за държавата като цяло, така и за всеки отделен гражданин, рефлектира и върху други важни са страната ни проблеми като членството в Шенген и чуждестранните инвестиции, убеден е Жельо Бойчев.

[ad id=“218548″]

„Вотът на недоверие не мина, но това за съжаление – с оглед в бъдещето на страната, беше пропусната една възможност, да бъде направена една сериозна крачка към едно по-добро бъдеще и перспектива за страната, тъй като корупцията спира буквално развитието на държавата ни и личното благоденствие на всеки един български гражданин – води до бедност, води до престъпност и за това няма никакво съмнение. И виждате – непрекъснато показваните международни срещи на премиера Борисов – потупване по рамото, но когато стане въпрос за конкретни действия: „Шенген, да – там има процедури, има механизми, почакайте малко, въпреки че отговаряте технически нормативно на всички изисквания“, посочи зам.-председателят на червената парламентарна група.

И продължи: „На всички е ясно, че корупцията, невъзможността да бъде съхранявана и опазвана информация и да има доверие в работата на нашите служби, не дава възможност страната да се присъединим към Шенгенското пространство. Като видите чуждите инвестиции, виждате какъв е процентът им към брутния вътрешен продукт и по същество въпреки икономическия цикъл, който е положителен в цял свят и в Европа включително, те намаляват. Те са най-добрия израз на политиката, която се води в страната.“

[ad id=“218001″]

„За корупцията се говори – знаете, че обществено това е може би доминиращата тема като проблем сред българските граждани. Беше поставена от нас на дневен ред и надяваме се с цялата енергия, която имаме в обществото, оттук нататък да помогнем за намиране на решение по този проблем, за реални действия по този проблем. Това е голямата цел, която търсихме и с дебатите по този вот на недоверие“, продължи Жельо Бойчев. И подчерта, че кабинетът е оцелял благодарение на гласовете на партия „Воля“.

Бойчев отново повтори тезата на БСП, че не очакват от новият антикорупционен ефективност и затова социалистите не възнамеряват да правят номинация за ръководител на този орган.

Червеният депутат отговори и на въпроси за ратификацията на Истанбулската конвенция. Бойчев изтъква, че вълненията са обясними във връзка с това, че документът третира ценностни въпроси.

[ad id=“236480″]

„Тук се касае за ценностен въпрос – съвсем нормално е той да предизвика такива реакции и той предизвика. Защото не зависи от нас една тема да присъства толкова ярко в българското общество и да бъде предмет на толкова обсъждания. Тук говорим за един същностен въпрос, ценностен въпрос относно развитието на българското общество и приемането на един международен договор и – със съжаление го казвам, българското правителство предизвика в голяма степен тази дискусия с опита си да скрие приемането на конвенцията, да неглижира приемането на конвенцията – на едно заседание в началото на годината в Министерския съвет се приема този документ с пълното съзнание, че там има неща, които предизвикват недвусмислени тълкования, че тя задава определени въпроси и ще предизвика такъв тип обществена реакция – тихомълком се опитаха да бъде прокаран този документ. Сега се сетиха – след това, че ще правят обществена дискусия.“

Бойчев отбеляза, че доклад за въздействието на конвенцията върху българското законодателство липсва, а искането на референдум по темата е точно в дневния ред на обществените дебати за това.