В края на 2017 година от правния мир у нас изчезна бившият завод за стъкло и порцелан „Диамант“. През декември окръжният съд в Разград прекати делото по несъстоятелността на някогашния соцгигант и сложи точка на проточилита се 17-годишна сага около фалита му. Така вече и юридически бе обявен факът на предизвестената смърт на предприятие, което в годините на соца се считаше за един от символите на процъфтяващата българска индустрия.
[ad id=“263680″]
Пътят от разцвета до фалита на най-големия стъкларски завод у нас е изпълнен с динамика и напрежение, достойни за холивудси екшън. След десетилетия на възходящо развитие в условия на планова социалистическа икономика, стъкларският завод в Разград посреща промените през 1989 година с оборудване и технологии, които са енергоемки и правят производството му неконкурентноспособно на международните пазари. Голямата индустриална база обаче и многото съпътстващи материални активи правят „Диамант“ интересен – ако не за развиване, то за източване. Затова заводът получи шанс за раздържавяване още на старта на масовата приватизация през 1996 година. Тогава правителсвото на Жан Виденов продаде 67 % на приватизационните фондове „Орел инвест“ и Българската холдингова компания „Труд и капитал“, които платиха за предприятието с хартийките, наречени „приватизационни бонове“, раздадени на хиляди българи с обещанието да ги направят собственици.
[ad id=“263680″]
Година по-късно, когато правителството на Иван Костов продължи приватизацията по схемата с РМД-тата, синият кабинет продаде останалите дялове на завода на работническо мениджърско – дружество, което пое и оперативното управление на фирмата. Съдружниците с беграунд в червено и синьо общо произвеждаха и продаваха, но инвестиции в модернизация и обновление не правеше никой. Затова през лятото на 2001 година, когато СДС и Костов паднаха от власт, в „Диамант“ за първи път се заговори за фалит. Че заводът гигант го чака крах, стана ясно през август същата година, когато държавната фирма „Булгаргаз“ спря синьото гориво и пещите в Разград угаснаха завинаги.
Стана ясно, че монополистът в производството на стъкло и порцелан е натрупал дългове към газовата компания за близо 10 милиона лева, има неразплатени сметки с много доставчици, а активите му към момента не могат да покрият дори задълженията за синьо гориво. Ръководстото на завода подаде оставка, като тогавашният изпълнителен директор Емил Гюров призна, че предприятието не може повече да се развива, нито да обслужва задълженията си. Той поиска от Агенцита за приватизация да развали договора за продажба, защото акционерите не могат да погасяват вноските си към държавата. Хлопването на кепенците остави без работа близо 2 000 души, голяма част от които имаха да получават заплати за минали години. И в „Диамант“ влязоха синдиците.
Политически сметки изгониха „Шишеджам“ от Разград
Първите години на несъстоятелност на „Диамант“ не изглеждаха смъртоносни за загубилия блясъка си гиганнт. Заводът си стоеше все още цял целеничък на индустриална площадка от над 400 декара, с изградена напълно инфратуктура и пряка връзка с националната ж.п. линия. В Разград като безработни стояха и чакаха някой да ги наеме стотици силикатчици с опит и умения в съклопроизводсвото.
Тези дадености не можеха да останат встрани от вниманието на големите компании от силикатния бранш и водещи международни концерни внимателно следяха какво ще предприеме по нататък българската държава, за да се оита да спечели от остатъчните активи на рухналия си, но в никакв случай обезценен порцеланов гигант.
Затова на проучване в Разград дойдоха от турския холдиг „Шишеджам“. Компанията гигант беше решила да строи завод в България заради наличие на суровинна база от пясъци и каолинови глини в находището край Сеново, близо до Разград. Инвеститорте обмисляха два варианта – да купят фалиралия „Диамант“ и стъпвайки на остатъчните активи, да възродят стъкларстото в града или да вдигнат предприятие на зелена поляна в региона, близък до суровината. След серия совалки между Разград, София и Истанбул, „Шишеджам“ обяви, че ще строи завод в Търговище. През пролетта на 2005 година товашният премиер Симеон Саккобургготски преряза лентата на новите фабрики, а на вратите на „Диамант“ в Разград продължи да виси катинар, върху който вече се трупаше ръжда и разруха.
Десетки инженери и специалисти силикатчици от Разград подадоха молби и получиха назначения в „Шишеджам“. Автобуси търгнаха да возят работниците за смяна към съседния град. Камиони, натоварени на макс, возеха пясъка до новия завод по удължен с близо 80 километра маршрут. Тежките им тонажи превръщаха шосето между двата областни града в лунен пейзаж от ями и кратери. По това време на местно и национално ниво политици от всякакави цветове спореха кой е виновен за фалита на „Диамант“.
Китайци дойдоха, обещаха и си заминаха
Инвестицията на „Шишеджам“ в Търговище, макар и мащабна, не можа да убие веднага надеждата на Разград за възраждане на стъкларството в града. През 2007 година година покойният вече пловдивски бизнесмен Денис Бареков, чиято фирма „Виа пропъртис“ купи остатъци от фалиралия „Димант“, доведе в града китайски инвеститори. Представители на компанията „Ан Ю Ен“ декларираха готовност да построят върху руините на стария завод нови фабрики за стъкло. Те дори посетиха производителя на пясък и глини „Каолин“ и се договориха за количествата суровина, която ще им е нужна за преработка.
Проучвателната мисия на китайците продължи няколко години. Междувременно в София правителството на тройната коалиция, по чието време започнаха сондажите на инвесторите от Далечния Изток, падна и на власт дойде първото правителство на Бойко Борисов.
[ad id=“225664″]
..
През 2010 година нова група китайски индустриалци пристигна на оглед в Разград. Те обявиха намерения да инвестират в нови мощности за поизводство на стъкло 80 милиона евро. В очакване на строежа последните собственици от „Виа глас“ започнаха да разчистват площадката за бъдещия гигант. Първи падна в прахта коминът на стария „Диамант“. Хиляди разградчани проследиха разрушаването на 45 метровия пилон, взривен от сапьори. Местните хора се надяваха върху освободения вече от силуета на миналото терен да се издигне ново промишлено предприятие. По това време обаче по световните борси бушуваше поредната финансова криза и китайските инвеститори се отказаха от намеренията си да инвестират у нас.
Последен опит да вдъхне живот на „Димант“ направи правителството на Орешарски. През 2014 година вицепремиерът Даниела Бобева покани шест германски компании от барнша да проучат възможността да инвестират върху руините на някогашния соцгигант. Офертата на София остана без отговор. И окончателният резултат не закъсня. В края на 2017 последният синдик обяви, че имуществените ресурси на фалиралия мастодонт са изчерпани. 20 млн. дългове остават непокрити, а на финала в касата на дружеството има 40 хил. лева. Тях съдът може да предостави на признатите от него дребни кредитори, които още не са си потърсили вземанията.
Ако някой още помни, че го е имало „Диамант“…..
Източник: standartnews.com – Станка Христова
