От 5000 до 150 000 лв. рушвети се раздавали в прокуратурата и съда. Това съобщи Фрог нюз, позовавайки се на свои източници от Съдебната палата. Маститите суми се давали, за да може даден бандит да се отърве от наказателно преследване или присъда.
[ad id=“263680″]
Рушветите варирали в зависимост от сложността на делото и тежестта на престъплението, в което човекът е уличен. Сред юридическите среди вървели негласни тарифи за различните услуги. Пет бона трябвало да плати арестуван на окръжен съдия, за да измени мярката му за задържане. За градски съд същата услуга достигала до 20 000 лв. Съвсем очаквано в спецсъда тя възлизала на 50 хилядарки.
[ad id=“218001″]
Съвсем солен ставал ценоразписът, когато уличеният трябва да бъде оправдан. Мизата обичайно се движела между 100 и 150 бона. Практиката показвала, че подсъдимите не плащат на първа инстанция, за да имат възможност да платят „колкото им поискат” на втора.
Имало случаи, в които се искали и много повече пари от тези, които са известни. Когато, обаче доказателствата са железни, обичайно се „подписвало” негласно споразумение между виновника и съда, така, че и вълкът да е сит и агнето-цяло. Ставало дума за това, че на съдията се давал една прилична сума, докато той в замяна на това присъждал минималното наказание, предвидено в закона.
Във Върховния административен съд се действало по различен начин. Там мизата била между 20 и 25% от материалния интерес на засегнатите лица. Това важало основно при обжалване на данъчни ревизии. Обществена тайна било, че предварителните договорки стават в ресторант, намиращ се в близост до ВАС.
[ad id=“218548″]
Прокуратурата не оставала по-назад в прибирането на парсата. За окръжна и градска прокуратурата се знаело, че ако някой трябва да се отърве от обвинение, което са му „прикачили”, трябвало да се бръкне поне за 20 000 лв. В спецпрокуратурата тази сума скачала пет пъти, достигайки до 100 000 лв.
Тези, които са сгазили лука, обаче гледали да се оправят още, докато проблемът е на ниво полиция. Там и сумите били далеч по-ниски.
[ad id=“236480″]
Твърди се, че най-голямата лапачка била при тежките пътно-транспортни произшествия и то когато трябва да се дава кръвнина. Корупцията при тези случаи започвала още от линейката, извозила трупа, минавала през служителите, извършили оглед на местопроизшествието, за да се стигнело до разследващите полицаи, експертите и дори поемните лица.
В съдебната система има множество магистрати, които не се поддават на корупционен натиск. По ирония на съдбата те се оказват най-много проверявани или наказвани, сочат наблюдатели.
