Борисов е изправен пред дълбок екзистенциален избор: за да оцелее, той трябва да се откаже от някое от своите въплъщения. Кой Борисов ще бъде пожертван – „патриотът“, „европеецът“ или „борецът срещу корупцията“?
Бойко Борисов е изправен пред сериозен избор, който може да го доведе и до поредните предсрочни избори. Досега ГЕРБ и нейният водач се преизмисляха вече няколко пъти, така че може би просто сме пред новата им метаморфоза. Те започнаха през 2009 година като проевропейски борци срещу корупцията, продължиха като строители на съвременна България (2011-2013), върнаха се на власт като борци срещу модела КОЙ (2014-2015), след което станаха консерватори с патриотичен уклон. Между тези четири инкарнации няма неразрешими съдържателни противоречия и донякъде е възможно един носител да бъде и четирите едновременно.
Днес обаче Борисов е изправен пред по-дълбок екзистенциален избор: той трябва да се откаже от някое от своите въплъщения, за да оцелее. Или да изиграе такъв театър, че всички да загубят представа за смисъла на понятия като корупция, Европа, патриотизъм и консерватизъм. Ако може да се мине само с театър, Борисов с удоволствие би жертвал смисъла на тези понятия. Дума дупка не прави, а семантиката на думата още по-малко. Но проблемът е, че и българската, и международната публика май вече са се нагледали на многострадалната ни Геновева, колкото и щъркелчета и блатни кокичета да спасява.
ГЕРБ създадоха Обединените патриоти (ОП) като техен предпочитан коалиционен партньор след кризата в Реформаторския блок с половинчатата конституционна поправка (2015). ГЕРБ инвестираха и в институти, които да легитимират „патриотичния“ синтез между националистите и дясното. Неслучайно продукти на ГЕРБ като Нено Димов и Петър Николов влязоха в коалиционното управление от „квотата“ на ОП. Синтезът между „национализъм“ и „дясно“ беше предвиден да работи като Симеонов, Сидеров и Каракачанов консервативно си мълчат. И с малки, но ефектни изключения (най-вече от страна на Симеонов) нещата вървяха по план.
Истанбулската конвенция и скандалът „Ска Келер“ демонстрираха, че този план е сгрешен по замисъл. Патриотите са това, което са – от тях либерални демократи или консерватори няма да излязат. Вари ги, печи ги – крайният продукт ще е антиевропейски. Декларацията на Симеонов по повод участието на Ска Келер в екопротест, например, издава, че той най-съкровено не разбира какво представлява ЕС. А към това се добавя липсата на възпитание, което, да кажем, по нашите ширини минава по-скоро за плюс.
Ако проблемът беше само това, Борисов можеше да е спокоен. Той самият – за разлика от институтите си – никога не е вярвал, че от патриотите може да излезе нещо различно. Но за сметка на това е вярвал в две други неща. Първо, че с тях може да се договори, като им обещае нещо. И, второ, че резилите на патриотите могат да се замажат медийно от присъдружните на ДПС медии.
Само че напоследък първото стана проблематично, защото ОП много вдигнаха цената си. Това се получи заради промяната на позицията на другата основна партия – БСП, която изцяло мина на „патриотични“ и „консервативни“ позиции. Така социалистите станаха естествен коалиционен партньор за ОП и открито заплашват при нови избори да управляват заедно. Поради което мълчанието на патриотите вече не е в кърпа вързано и те започнаха да се разприказват.
В тази ситуация Борисов е изправен пред следния неприятен избор. Първо, той може да радикализира националистическото си говорене и да влезе в орбитата на Орбан. Но това ще е нов, антиевропейски Борисов, който ще трябва да жертва „европредседателството“, както и подкрепата на голяма част от градската средна класа в страната. В едно състезание към „патриотичното дъно“, дори и ГЕРБ да излезе победител, това ще е вече много различна партия.
Другият избор е да остане на открито проевропейски позиции и по този начин да рискува коалицията с т.нар. патриоти. Да каже, „ние сме дотук и няма да се подадем на изнудване, било то за Истанбулската конвенция или нещо друго“. При тази позиция може да се стигне до разпад на ОП, а оттам и до криза в управлението и възможни нови избори.
Борисов ще отлага своето решение възможно най-дълго – в най-добрия случай до края на мандата. Но последните събития показват, че то трудно ще изчака дотогава.
Даниел Смилов
Избор N°2
ГЕРБ е в шизофренната ситуация да твърди две противоречащи си неща. Първо, че около г-н Делян Пеевски няма никакъв проблем. Т.е. че няма непропорционално и нелегитимно влияние на свързани с ДПС бизнеси върху съдебната власт и медиите. Второ, че ДПС не става за коалиционен партньор. Тези две неща не могат да бъдат едновременно верни.
Всички обаче знаят, че противоречието е фиктивно, защото ДПС са де факто коалиционен партньор на ГЕРБ и гласуват заедно важните неща. В този смисъл т.нар. патриоти са необходими само доколкото прикриват тази коалиция. Този вариант е най-удобен за Борисов и напълно го устройва.
Проблемът е, че ДПС и г-н Пеевски вече са в много силна позиция и могат да искат повече. Те могат да поискат пълна реабилитация и да си възвърнат статуса на официален най-удобен партньор. Този статус има голямо значение – ако станат стожер на едно „проевропейско“ управление, въпросите за корупция към тях ще са по-приглушени и споделяни наравно с ГЕРБ.
В този ключ трябва да се четат и законодателните активности на господата Пеевски и Цонев през последните месеци – те усещат слабостта на Борисов и системно търсят изчистване на собствения си имидж. Доколкото ГЕРБ са изцяло зависими от медийната мощ на движението, цената на ДПС в бъдещи преговори нараства значително.
И така Борисов е изправен пред избор дали да приеме офертата Доган-Пеевски или не. Ако я приеме, той ще може да се раздели с „патриотите“, ще продължи да разчита на благосклонност на таблоидната преса (дипломатично казано), но ще загуби блясъка на антикорупционната си аура, който даже всъщност е фалшив. В крайна сметка трудно ще убедиш хората, че се бориш срещу корупцията в официален тандем с г-н Пеевски.
Втората възможност е да се опита да държи ДПС в сегашното лимбо или да се конфронтира по-сериозно с него. И двата варианта ще водят до опасни преговори на ДПС с БСП и ОП за отечествен фронт срещу ГЕРБ – такъв, какъвто беше реализиран през 2013 година. А този път г-н Пеевски може наистина да успее да „извади зъбките“ на ГЕРБ, както се беше заканил. И едва ли някой ще окаже спешна помощ чрез масови протести.
Кой Борисов ще бъде пожертван – „патриотът“, „европеецът“ или „борецът срещу корупцията“? Това е въпросът. А той може да добие и по-екзистенциална форма: да бъде или да не бъде самият политически носител на тези холограми.
Източник: Дойче Веле
