Атентатът в църквата „Св. Неделя’ в София е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света.
Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев.При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.“
Старозагорецът Марко Хаим Фридман е най-високопоставеният атентатор, който е обесен. Той е български евреин – член на БРСДП (т.с.) от 1911 г. Участва като ученик в Стара Загора в социалистически кръжок. Завършва право в Софийския университет.
През Първата световна война е командир на рота. Член е на партийния комитет в софийския квартал Юч Бунар (1918-23), общински съветник в София (1923). Редактор във вестник „Братство“ (1921 – 1923). Един от основателите на кооперация „Освобождение“. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923).
От 1924 г. е член на Централната военна комисия при ЦК на БКП и участва в подготовката на атентата в църквата „Света Неделя“. На 26 март 1925 г. е ранен в престрелка с полицията. След атентата на 16 април, Велики четвъртък, е заловен, и съден. Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, заявява, че имайки ясното съзнание влязъл в една нелегална организация, с крайна цел – повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат, партията като една революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да дойде пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.
Признат за виновен по две от трите му предявени обвинения (по ЗЗД в свръзка с Наказателния закон, а последното със Закона за изтребление на разбойниците) и по съвкупност е осъден на смърт чрез обесване на публично място и обесен публично.
Любопитен факт е, че Фридман пише молба до царя няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната му присъда на 27 май 1925 г. – той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения. Преди това се изповядват пред свещеник, който е извикан специално за процеса.
