ПРОЗРЕНИЯ
Лично пространство на Ботьо Буков
УМ ПАТКИ ПАСЕ
Както шаблонно се казва – поговорките вече не са това, което бяха. Особено ако те са български. Нещо повече: днес тъкмо пачият ум е на власт и почит. Сред малоумните му проявления в тази насока ще откроя само следните теми:
- Ученици бият учителите си
- Полицаи ядат слънчоглед на пост
- Престъпници осъждат България
- Конкурси за български изпълнители без български песни
- Щастливи тото-пенсионери и младежи, намерили късмета си под капачката на бирата…
- [ad id=“225664″]
Някои от нас, при които мозъкът още не е съвсем повреден, могат да продължат този списък. Но каква файда за ахмак-глава!
Няма нито едно нещо в държавата ни, което да е в ред, но всичко е точно! Ето едно велико художествено домогване, заради което авторът на този рап трябва да получи Нобелова награда!
Някакви си 50-60 години ме делят от епохата, в която нещата не бяха съвсем като сега и патките ги пасяха предимно глупаците. Например, в случаите когато вместо да отидеш на училище, отиваш да се цамбуркаш с приятелчета на Куловия бент. Как мислиш – ще ти се размине ли? Пръчката брули ушите, а въпросът е прост, като за пачи ум – защо го направи? Пръчката чака отговора, а той е – „…ами защото Иван рече…” Тогава пръчката отново задава, но още по-ясен въпрос: „Ако Иван каже да скочиш в морето, ти ще скочиш ли?” И пръчката престава да боли толкова, защото глупостта боли повече.
[ad id=“263680″]
Нека сега си представим, че Куловият бент край Стара Загора е нещо като Европейския съюз, а патките в него (макар че кой в България ще ти остави във водоемите живи патки!) сме ние. Преситени чичковци и лелки от Севера хитро ни подхвърлят по някоя гризинка, за да се избием за нея. Така нехаем и никога няма да проумеем, че когато си родна патка у нас или наемна патка в чужд легион, някой може да те гръмне – я в маслинова горичка край Пелопонес, я в някоя ягодовата плантация край Манчестър, я сред феновете на долара в Кербала. Когато майка ти те е родила с образ и подобие человечески, с ум и разум, а ти драговолно си приел да бъдеш българска патка – пак боли, макар и по-малко…
[ad id=“236999″]
Аз, като целокупния български народ, също съм от тези, които боледуват и болеят от пачите болести на родната демокрация.
Понякога привечер ми се е случвало да ходя в една детска градина, която се намира на около 2800 километра от Куловия бент, за да взема внучката си. И когато нейното другарче е с пукнато коляно и цялото отъркалено в пясък, учителката с подчертано задоволство казва на майката: ”Днес Джони се забавлява много добре.” А майката, също доволна и усмихната, й отговаря с тенкю.
Чувам, че днес младите мами настоявали да се инсталират видеокамери в яслите и градините. С висока резолюция, за да могат да виждат и прашинките, ако случайно някоя от тях се опита да кацне върху техните патенца, които мамите-патки искат да моделират като самите себе си. А как изнежените им памперсчета ще си изградят социалната имунна система? Крясъци, блъскане, хапене, щипане, омацване, болезнено прецакване, болка и непресъхващи сълзи – това е животът! Колкото по-късно го разбереш, толкова по-много ще те боли.
[ad id=“237001″]
От друга страна, в идеята с камерите за наблюдение в детските заведения има нещо дълбоко порочно. Като гледаме по цял ден как лелите-вещици тормозят нашите скъпоценни дженджърчета, най-накрая ще се сетим и за модерното понятие равнопоставеност. Ще попитаме защо няма непрекъснато видеонаблюдение в кабинета на министър-председателя или поне в курника на баба Пена от Куртово Конаре. Наистина, защо? И този въпрос ще бъде най-умното нещо, което напоследък сме измисляли… Но май че мисълта ни свършва дотук, защото „мразим да работим, обаче най мразим да мислим”. Нека Европа работи и мисли за нас! А тя много успешно го прави – установява двоен стандарт при храните, забранява киселото ни мляко да се нарича „българско”, загълниква ни с европредседетелство, насажда етническо неравенство и ни пробутва трети пол.
Българийо, плащай си редовно и ползвай тези и другите брюкселски добрини със здраве! На патешкия ни акъл много му отива да му казват какво трябва да мисли и какво да прави.
Хайде – доскоро и па-па-па-па-па!
[ad id=“236993″]
Първият патешки привет е за татко-патко; вторият – за мама-патка; третият – за малките патенца, четвъртият – за патенцата-дженджърчета, на които сме длъжни да поверим бъдещето на нацията. А петият? – Досете се за кого е той…
