We remember 1915!
Няма да спра да повтарям тези думи на 24 април, докато официална България не започне да уважава собствената си история! – казва Любен Дилов-син в социалната мрежа.
Убийството на един човек е трагедия. Убийството на сто – ужас. Убийството на сто хиляди – статистика, убийството на един милион – езиков спор. Днес е денят на големият езиков спор – дали изтребването и прогонването на милион и половина арменци през 1915 години трябва да се нарича геноцид, или не. Един от най-срамните езикови спорове, достоен за великия езиковед Сталин. И Хитлер участва задочно в него със знаменитата си реплика „Някой спомня ли си избиването на арменците”. Тъжното е, че българската политическа класа продължава да води този спор, отричайки така съдбата и на собствения си народ, съдбата на тракйиските и беломорските българи . Вероятно се страхуваме да не обидим могъщите си съседи – турците. Аз предлагам на този ден да им припомняме думите на онзи, когото те наричат Иса, а ние Иисус – „Истината ще ни направи свободни”. И нас, и тях. Свободни от греховете на бащите ни.
[ad id=“225664″]
Със започналите на 24 април 1915 г. арести на стотици арменски интелектуалци, предимно в столицата Цариград и тяхното избиване малко след това, се слага началото на първия етап от изтребването на арменското население. Впоследствие разпръснатите по света арменци започват да отбелязват 24 април като Ден на възпоменаване на паметта на жертвите на арменския геноцид.
[ad id=“263680″]
При започването на Първата световна война в стремежа си да запази останките от отслабената Турска империя, младотурското правителство възприема политиката на пантюркизъм – създаване на огромна турска империя, която, простирайки се до Китай, би обединявала всички тюркоезични народи от Кавказ и Средна Азия. Планът предвижда турцизиране на всички национални малцинства. Арменското население се разглежда като основно препятствие при осъществяването на този план.
Макар че геноцидът е бил планиран още през 1911-1912 г., младотурците използват началото на Първата световна война като удобен повод за неговото осъществяване.
В навечерието на Първата световна война в Османската империя живеят повече от два милиона арменци. Около милион и половина от тях са избити в периода 1915-1923 г. Останалите са насилствено помохамеданчени или намират убежище в други страни.
Вторият етап от осъществяването на арменския геноцид е свързан с мобилизацията на близо 60 хиляди арменци в турската армия, които малко по-късно са обезоръжени и избити.
Третият етап на геноцида е белязан от убийствата на жени, деца и старци, от депортирането им към Сирийската пустиня. По време на депортацията стотици хиляди са избити от турски войници и полицаи или от кюрдски разбойнически банди, други измират от глад и болести по пътя. Хиляди жени и деца са насилени. Десетки хиляди са насилствено помохамеданчени.
Репресиите принуждават хиляди арменци да бягат. Те намират подслон в България и Франция.
