Дълбоко в нигерийските дъждовни гори някога е съществувал огромен град, заобиколен от мащабна пръстеновидна стена и ров.
Това велико африканско кралство е по-голямо от Багдад, Кайро или Рим – негови съвременници.
И все пак нищо от него не оцелява до днес, освен крепостната стена – толкова огромна структура, че конструкцията ѝ е по-сериозно постижение, отколкото Голямата пирамида в Гиза. BBC го нарича „най-големият самостоятелен монумент в Африка“, пише profit.bg.
[ad id=“225664″]
Малко хора осъзнават, че има места на Земята, на които хората все още не са стъпили и които все още са изцяло запазена територия на дивите животни.
Ередо на Сунгбо представлява ров и крепостна стена, които заедно се движат в кръг по протежение на около 160 километра. Обхващат площ от повече от 4000 квадратни километра.
[ad id=“263680″]
Пръстенът се издига на 21 метра от дъното на рова. Стените му са необичайно гладки, но днес са покрити с мъх и пълзящи растения. Над него дърветата се огъват от двете страни, превръщайки рова в тъмнозелен тунел през гората.
„Така, както е обгърнат в растителност, можете да се озовете в него, преди да разберете, че е там“, пише Барнаби Филипс от BBC. Когато посещава Ередо през 1999 г., водачът му трябва да проправи път през джунглата.
[ad id=“236993″]
Археолозите вярват, че Ередо е построен преди хиляда години, за да служи като гранична стена на древното царство Иебу. Самото то е много малко познато, освен заради връзката му с Биликису Сунгбо – неговия могъщ владетел и бездетна вдовица, за която местните вярват, че не е никой друг, освен легендарната Савска кралица.
Тази последна част очевидно е мит, тъй като съществуването на Биликису Сунгбо и легендарната Савска кралица са разделени от поне 2000 години.
Ерендо на Сунгбо се намира само на час път от град Лагос, но малко местни, да не говорим за външни лица, са чували за него, а още по-малко са го посещавали. Дори нигерийските археолози не са ентусиазирани да изследват мястото.
Интересът към Ередо се разпалва за кратко преди около две десетилетия, когато екип от нигерийски и британски археолози, оглавяван от д-р Патрик Дарлинг, успешно описва структурата. Оттогава той е потънал в гората, встрани от погледите на научната общност и туристите.
