„Карам си пежото, с около 100, леко ръми. В огледалото ми присветна. Гледам, БМВ, новичко. Пак ми присветна, демек, пречиш, разкарай се! Но аз не преча, карам си в лентата, нямам вина за това, че насреща има поток от коли и не може да ме изпревари.
[ad id=“225664″]
Идва участък с лента за изпреварване, мръсна газ от „“германеца“, изравнява се с мен, отваря се стъклото и младо хубаво момиче ми извиква: „Карай бе, чичка, ще заспиш.“ И отпрашва. Продължавам си леко обиден, че съм вече чичка. Сега пък ми светят насреща. Я си намали, Красимире, казвам си, че ще ядеш хурката. С тия глоби напоследък! Взимам си поредния завой и…. забивам спирачки. На пътя е половината БМВ а другата му половина е в гората. забита здраво в огромно дърво.
КАЖЕТЕ ми деца? Откъде си купувате животи, та така лесно ги прахосвате. Кажете, та и аз да си купя.“
Красимир Кадийски
