Йордан Пеев: Честито ти Рождество, бай Василе!…И 181 години безсмъртие…
През юли
През юли в Карлово се раждат славеи,
с които се събужда свободата,
а февруари се изпълва с дяволи,
усукващи въжета за разплата.
През юли радостно шумят дърветата,
ала сред тях едно в плач се превива,
предчувствайки съдбата си проклета,
как в някой ден ще стане на бесило.
През юли русокос килим е житото
и всеки сноп е кичур от косата
на онзи, който днеска от звездите ни,
със стъпките ни ходи по земята.
И него майката наместо тялото
един ден в тъжен помен ще опее,
додето той преминал в незабравата
увиснал на въжето се люлее.
И тридесет и шест години свещите,
ще пламват в Рождеството му смирено,
докато черната, крилата вещица
през февруари дойде настървено.
А думите му писани в тефтерчето,
което бащиния ни остави,
са факли, чрез които в поднебесното
през времето си светли продължаваме.
И пак е юли, и светът е църквата,
в която хлябът е кравай от Бога,
и с милостта на Дякона е ръсена
земята ни,
че цялата е гроба му!
