В същия ден, когато край Атина гореше, бях в Гърция, в едно притихнало, крайбрежно село, само на няколкостотин км. от огнения апокалипсис – спомня си ужаса от преживяното старозагорският поет Йордан Пеев, гледайки за трагедията по телевизията.
Огненият ад превръщаше по пътя си всичко в пепел. Чувах писъците на хората, гледах как скачат в морето и извръщаха към брега ужасените си лица, продължава покъртителния си разказ Пеев.
[ad id=“225664″]
После излязох да си купя узо и да попия в него ужаса , който бях видял. Поднесох на продавачката съболезнованията си за случващото се, а тя ми каза да не се страхувам – това било далече. После казах същото на старата жена с пурата в двора на къщата, в която бях отседнал. И тя ми отговори да не се страхувам и че било далече…
И отлях половината шише през парапета на терасата, зад който морето беше с цвят на кактуси и стоеше така равно и изумрудено, сякаш някъде надолу под него не се случваше нищо страшно. Другата част от бутилката излях в себе си, за да потуша друг пожар, различен от този в Атика!
Бог да прости изгорелите хора, и да склопи очите им, превърнати във въглени. И да отвори очите на живите …
В същата вечер в сянката на узото написах това и едва днес имам куража да го кажа…
АТИКА
Сякаш някой с графитен език е облизал
хълмовете на Атика… Сенки от мрака.
Изгорели душите на мъртвите слизат
при морето, където спасените чакат.
Между скелети на опушени къщи,
на коли и дървета, и човешката алчност,
едно малко дете за баща си се връща,
една бледа жена за децата си плаче!
Върху топлата още скала над водата,
като птици безкрили превърнати в пепел,
двадесет и шест факли димят в тишината,
сплели нежно ръце в най-последния трепет.
Аз не зная защо или кой го направи,
зная само че адът бе тук на земята
и с ръцете на дяволи огън запали,
и печалба в бъдещето пресмята…
По безръките пръсти на корена бавно
спускам се при телата да ги прегърна…
И най-тежката клетва с гласа им изпращам,
и стоя …И не искам назад да се върна!
Йордан Пеев
24 юли 2018 г.
Афитос, Гърция
