Данни от анализ на Евростат констатира, че най-голямото перо от харчове в „потребителската кошница“ на българина за 2017 г., е била храната.
[ad id=“225664″]
По този показател страната ни е редом с Румъния, Латвия и Естония, където „храната“ е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата, предава БТА.
Общият потребителски разход на българина по различни пера, е бил 82 % от общо 100, от които близо една трета, или 30 %, са отивали за храна и неалкохолни напитки.
Второто по големина перо в разходите на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива – около 15 на сто.
За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на стор от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари – 4,2 на сто.
[ad id=“263680″]
За здравеопазване българинът е отделял 5,4 %, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации – по 4,4 на сто и др.
В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата – 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери /пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения/ формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.
От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизорът – близо 99 от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто – по два или повече телевизора.
Половината от българските домакинства /над 52 процента/ са имали по един автомобил, а 5 на сто – по два или повече автомобила.
Мобилни телефони притежават вече 94 процента от българите, а стационарни телефони – 32 % и т.н.
Една четвърт от разходите на домакинствата в ЕС са свързани с поддръжката на жилището.
Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат. Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление /тук се изключва покупката на жилището/.
Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт – 13 на сто. Около 12% европейците са харчили за храна.
Следващи по важност разходи за европейците са били за „ресторанти и хотели“ и „отдих и култура“ с дялове от около 9 %, отчита анализът.
Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия – близо 30 процента, Дания – 29 %, Великобритания – 27 %, Швеция и Франция – по 26 % и др.
Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта – 19 %, Кипър – 17 % и Испания – 16 %.
Ситуацията при съседите ни е следната – в Гърция най-висок дял от 20 % се харчат за поддръжката на дома, около 17 % – за храна и 16 %- за хотели и ресторанти.
В Румъния най-значителни /подобно на България/ са разходите за храна – 28 на сто, за дома се харчат около 22 % от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт – 12 %.
През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за „ресторанти и хотели“ – 51 % над средното за ЕС., за „храна“ – също 50 % над средното за ЕС, за „отдих и култура“ – 48 на сто над средното за ЕС.
Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия – 74 на сто над средното за ЕС.
Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ – 63 % над средното за ЕС.
Гърция е била лидер по скъпи комуникации – 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за „дрехи и обувки“ – 34 % над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.
БТА
