Изразът „На седмото небе съм!“ се употребява в смисъл на „Много съм щастлив!“, „Безкрайно съм доволен!“
[ad id=“225664″]
Как обаче се е зародило въпросното словосъчетание? Защо казваме точно „седмо“ небе, а не примерно шесто или осмо?
Според някои източници изразът произхожда от съчинението „За небето“ на древногръцкия философ Аристотел. В него той разказва за устройството на небесния свод. Аристотел предполагал, че небето се състои от седем неподвижни кристални сфери, върху които са разположени звездите и планетите. Тази представа е била широко разпространена в древния свят.
За седем небеса се споменава и в Корана. Смята се, че и самият Коран е донесен на земята от ангел от седмото небе.
[ad id=“263680″]
Израз, образуван по този стереотип, съществува в Библията, или по-конкретно в Новия Завет, Второ послание на апостол Павел до Коринтяните, гл. 12: „Възхитен бе до третото небе…“. Следователно съществуват няколко небета, подредени във вертикален ред.
Според някои източници Бог и раят се намират на седедмото небе и това е причината седмицата да се смята за библейско число.
Други източници твърдят, че поради седемте цвята на дъгата, в миналото хората са мислели, че всеки идва от различно небе, и седмото е най-високо, съответно приемано за най-висше.
[ad id=“236999″]
