Отдавна учени сравняват загубата на пчелите с глобална катастрофа – като вулканично изригване, падане на метеорит или експлозия на големия адронен колайдер, пише БНР.
Резултатът от всички тях ще е един и същ. Всички знаем и за прословутия цитат на Айнщайн от 1941 г., че след гибелта на пчелите следва гибелта на човека. Човек може да живее без кислород в продължение на три минути, без вода – три дни, а без пчели – четири години. Така е смятал великият учен.
Европа е загубила 1/3 от популацията на медоносните си пчели и заплахата за пълното им изчезване става все по-реална, изтъкнати български учени излязоха с призив за опазване на опрашителите в природата – пчелите, и за устойчивото развитие на пчеларството у нас. Той е адресиран до отговорните институции – Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на околната среда и водите, до ресорните еврокомисар и евродепутат, изпратени от българските гласоподаватели да защитават интересите им в Брюксел. Призивът е с адрес и до медиите с настойчива молба за съдействие.
Учените призовават да се обръща внимание на факта, че 84 на сто от растителните видове и 76 на сто от производството на храни в Европа зависят от опрашването с пчели и диви опрашители. Това е залегнало и в Резолюция на ЕП от 1 март 2018 г. Те посочват още, че хората са се научили да добиват мед преди хиляди години и така исторически се е утвърдило всеобщото схващане /парадигмата/, че функцията на пчелите е да дават мед и други пчелни продукти, а опрашването е нещо полезно и допълнително. От днешна гледна точка обаче това е напълно неправилно и неприемливо, отбелязват те.
Днес естествените опрашители са на предела на своята издръжливост и на изчезването си, защото им се налага да живеят във все по-враждебен свят. Голям, може би основен, принос за това има интензивното земеделие, но влияние имат и болестите по пчелите, масовото използване на пестициди, отглеждането на ГМО, промените в климата и ред други фактори. Учените предупреждават, че проблемите с опазването на опрашителите са глобални проблеми, свързани пряко с осигуряване на биологичното разнообразие, на екологичното равновесие и на храната за хората и животните. Решаването на тези проблеми е в ръцете на управляващите на всички нива на управление у нас и по света.
Според учените е настъпила неотложната необходимост съществуващата парадигма да се промени, като се предефинира по следния начин: „Естествената и основна функция на пчелите в природата е опрашване на ентомофилните растения, а добивът на мед и други пчелни продукти са допълващи и второстепенни техни функции“. Това се доказва и от факта, че пчелите опрашват около 80 на сто от ентомофилните растения, а стойността на земеделската продукция, произведена, благодарение на опрашването, е 15-20 пъти по-голяма от стойността на добитите пчелни продукти.
За да добием, макар и бегла, представа какво ни очаква, ако загубим опрашителите, трябва да си представим факта, че от този момент нататък ще изчезнат завинаги почти всички плодове, зеленчуци и ядки и много други от любимите ни храни, с които сме свикнали – няма да има кафе, какао, цигари, ще изчезнат билките, цветята, голяма част от храната за дивите и домашни животни и голяма част от растенията. Ще трябва да се изхранваме само с житни култури и царевица, които се опрашват от вятъра.
Счита се, че пчелите съществуват от над 150 млн. години, много преди да се появим ние хората, за да опрашват ентомофилните растения. За изминалите милиони години растенията и пчелите са еволюирали съвместно и днес е невъзможно да съществуват едни без други, без симбиозата помежду им. Ето затова учените смятат, че променената парадигма за пчелите трябва да се популяризира всекидневно, докато управляващите и обществото я осмислят и възприемат.
Какви са фактите? За да могат около 17 млн. пчелни семейства в ЕС тихо и незабелязано да си вършат работата и да опрашват растенията, над 600 хиляди опитни пчелари ден след ден неуморно се трудят, за да създадат условия за живот и работа за пчелите. За една година средно по сила пчелно семейство извършва огромна работа като опрашва 500-600 милиона цвята. Като се има предвид, че едно овощно дърво има средно между 50 000 и 150 000 цвята, можем да добием известна представа за невероятната им работоспособност и полезна дейност. А плодовете се раждат само и единствено, ако цветовете са опрашени.
Българските учени в лицето на акад. Атанас Атанасов,управител на съвместен геномен център, проф. Георги Цанков, председател на Националната научна асоциация по пчеларство и инж. Илия Цонев, зам.-председател на Конфедерацията на българските пчелари имат конкретно предложение. То е за да се стимулират пчеларите да отглеждат основните опрашители в природата – пчелите, за целия ЕС, за всяко регистрирано пчелно семейство да се заплаща екосистемна услуга „опрашване“ в размер на поне 60 евро на година. За целта е необходимо в ОСП да се предвидят по около 1 млрд. евро годишно. Това са около 7 на сто от годишния принос на пчелите /основно от опрашване/, който по данни на ЕП е в размер на около 14,2 млрд. евро на година.
