Все още се радваме на красива топла есен, но пред прага ни очаква и моята любимка – бялата снежна Зима, когато започва употребата на все повече дрехи и обувки от естествена кожа. В тази връзка ще ти споделя какво ми се случи миналата година.
Виждам се с позната и й разказвам, че за първи път в живота си съм решила да си взема елек от естествен косъм на лисица. Капарирала го бях и трябваше да минем само да го вземем. При което въпросната дама изпадна в потрес и започва да ми разказва как всъщност лисиците се дерат, докато са живи, за да се вземе козината, как в 21-и век има всякакви изкуствени материи, които изместват животинските, и това, което правя аз, е равносилно на убийство на животното. Дамата ползва само изкуствени материи и козметика, нетествана върху животни, ползва дори домакински препарати, които не убиват животните, и се възползва от всяка възможност да спаси животинка.
След като се разделихме, не се почувствах никак добре. Никога не съм се интересувала как се добиват кожите при производството на дрехи, чанти, обувки и прочее, но когато отидох да си взема елека, вече гледах с други очи на него. Слагала съм го едва четири пъти, но не се чувствам добре, защото си представям веднага малката животинка. Моля те, кажи ми в незримия свят докъде се простират границите на позволеното и ненаказуемото ползване на животните в живота на човека. Темата за месоядството е ясна. Човешкият организъм не може без месо, така е създаден. А в останалите сфери? При производството на дрехи от естествен косъм, обувки и чанти
и други аксесоари от естествена кожа? Специално тук като човек, имащ продукти от естествена и неестествена материя, трябва да си призная, че естествената е много по-топлеща, по-качествена с времето, по-красива.
Длъжни ли сме да използваме изкуствени материи, щом сме напреднали технологично и може да ги произвеждаме?
При козметиката и при фармацията стои същият въпрос. В козметиката повечето големи световни производители тестват продуктите си върху животни, преди да бъдат пуснати на пазара, а във фармацията ползват животните за тестване на лекарства и ваксини.
Има ли последствия за хората, които убиват и правят тестове с животни в различните производствени сектори. А за нас, потребителите, които ги носим и ползваме? Какво да правя с този елек?
Мога ли да го нося или трябва да го унищожа? И оттук произлиза въпросът какво да правим с останалите ни вещи от животински произход? Предстои Коледа и подготовката за подаръците и твоите съвети и насоки по темата ще ни бъдат много от полза!
Алена отговаря:
Може да те разочаровам, но ще подкрепя жената за дрехите от естествена дивечова кожа, която е попарила твоята радост от придобиването на лисичия елек. Както и за лекарствата, съдържащи животински съставки, и за животните, върху които фармацевтичните компании си правят експериментите. Въпреки моето категорично мнение, няма как аз да взема решение какво да правиш с този елек. Ти си реши дали да го носиш или не.
Храната на заселниците
Преди няколкостотин хиляди години Земята е била заселена от първите хуманоиди, високоразвит разум. Те са имали своята храна, но са се подчинявали на това, което плува. И тъй като условията са ги принудили да ядат и дивеч, обитаващ сушата, човеците, вече деца на Земята, са получили Вселенското разрешение, знание и умение да отглеждат домашни животни. Да се хранят с месото и млякото им, да се обличат с кожите им, да правят дрехи от вълната им.
Каква е разликата между домашните животни и дивите?
При домашните животни първата глътка въздух създава Душа. Тя не е творение на Светия Дух, съществува до последното придихание на домашното животно и с неговата кончина се разпада, защото е Душа без Дух.
Тази Душа е временна и затова не съществува кармична мъст след нейното разпадане. Овцата, козата, телето, заекът – домашните, не дивите, не носят на хората негативна карма със задължителните страдания за това, че са убивани и служат за храна и облекло. Разковничето е в Душата. Убийството на диво животно е равносилно на убийство на частица от Светия Дух. В противоречие е на Вселенските закони, затова следват кармичните наказания.
Дрехи без кожа
Колкото и странно да изглежда и в противоречие на историците, че предците ни са се обличали в кожи, дрехите от кожи на диви животни почти никъде не са се използвали в Европа от Римската империя насам. Древните българи не са използвали кожи на диви животни в облеклото си, Аспаруховите – също. Във Второто българско царство се използват за дрехи единствено кожи от домашни животни, включително заешка, при това само в най-големия студ. Иначе и най-дебелите дрехи са от тъкано платно от овча или козя вълна. Убийството на сърна се наказва със смърт, все пак тя е откърмила Авитохъл и е свещеното животно на предците ни.
Ловът на мечки – също, защото мечката от най-древни времена е и домашно животно при българите.
Бракониерството се е наказвало със смърт. Ловът, на глигани е разрешен почти през цялата година, но само от ловни дружинки, всяка със своя знак според царски указ. Лисици, белки, златки, порове се изтребват целогодишно, защото са вредна напаст. Вълци се ловуват само, когато глутниците станат много и започнат да унищожават добитъка, но кожата не се ползва. Единствената част от кожата на лисицата, която използват селянките в онези времена, е опашката. Нищо друго. Опашката се е възприемала като чистата и неносеща зарази част от лисицата.
Убития вреден дивеч се изгарял.
Тук ще направя едно отклонение за животно, което не е живяло по българските земи и днес също го няма – сребърната лисица. Хората, които носят палто от кожи на сребърна лисица, търпят едно от най-тежките кармични наказания, защото тя е свещено животно. Животното на Луната, дарено дори с пророчески дарби, особено родените на новолуние и пълнолуние.
Конят
И още едно свещено животно има на планетата Земя, свещено и съгласно критериите на Вселената. Това е конят и неговата Душа е вдъхната от Светия Дух. Човекът в древността е оцелял заради коня. Без коня човечеството може и да го нямаше.
Затова и тези, които отглеждат коне за месо и кожа, въпреки че конят се възприема като домашно животно, също търпят своите кармични наказания. В Първото и Второто българско царство конят е на особена почит. След дълъг път първо на коня се е отдавала нужната грижа, после на човека. загиналите в битка коне или тези, които е трябвало да бъдат умъртвени заради счупен крак, са били изгаряни. Никога не са служили за храна. Подобно кощунство се е наказвало със смърт. И за разлика от съвремието, когато конете се колят или застрелват, тогава са били приспивани. Конят и човекът са били едно цяло. В днешния материален свят някой дали се интересува от „незначителния“ факт, че конят има Душа, вдъхната от Светия Дух?
Хората, живели векове преди нас, някои от тях далеч по-еволюирали от живеещите в 20-и и 21-и век, са установили, че кожата на дивото животно „тежи“ и потиска, но господстващият материализъм на Земята отдавна е заличил това знание – че има право да отнема живота, по възможност без страдание и консумира онова, което му дава домашното животно, защото то е с временна Душа без Дух. Заради този факт няма как за съвременния човек домашното и дивото да са под един знаменател.
С напредъка на културното развитие на човечеството не бива да се приема с безразличие убиването на диви животни и отглеждането им във ферми заради кожата. Не е измислица, че някои от животните се дерат живи, за да са им „качествени“ кожите. За съжаление това варварство няма да приключи в близко бъдеще.
Преди години, когато осиновихме първия мъжки рис Арес в софийския зоопарк, ни беше повече от неприятно да разберем, че той пристига от Канада от ферма, в която отглеждат рисове заради кожите им. Изтерзан, с наранена муцуна, не знаещ, че е котка и че може да се катери по дърветата, защото е гледан в бетонни тесни клетки, докато достигне нужните килограми. Беше тъжна гледка това животно. И да, отговорът ми е категоричен, че след като произвеждаме изкуствени материи, сме длъжни да ги използваме, защото другото е наказуемо от закона на Кармата и незримия свят. Представи си, ако хората бяха по-слабото поселение на планетата и не притежаваха средства да убиват животните, а беше обратното, как щяхме да се чувстваме ние, част от разума, населяващ Земята, защото и те са разум и не заслужават заради мода или капризи да бъдат отглеждани, но предварително обречени на смърт.
Имаме право, за да не търпим кармично наказание, да носим дрехи, обувки, аксесоари от кожа на селскостопански животни, включително заешка. Кожите от диви животни „даряват“ болести, дори неочаквана смърт на човека, който ги носи. Ще припомня защо и ще разкажа как.
Душа от Дух, Душа без Дух
Дивите животни, дори и отглеждани във ферми за кожи, имат Душа, вдъхната им от Светия Дух. След убийството на животното неговата Душа отива, както и ние, хората, след кончината ни, в астралните нива. Както Душите на починалите хора имат правото и силата да мъстят, така и Душите на дивите животни имат това право. И те не се колебаят да го използват. Попадала съм на случаи, без да ги разказвам, на мъст от убито диво животно, която се е стоварила върху неговия убиец дори в следващо прераждане. Не е за вярване нали, но го има.
Мъстта на дивото животно
Как мъсти дивото животно, отглеждано във ферма за кожи?
Душата му може да стои да дебне толкова, колкото е нужно. Тя се обединява в общо енергийно тяло с Душите на другите диви животни, послужили за ушиването на едно палто например. Мъстта на това енергийно създание задължително достига човека, който носи палтото от техните кожи. Може да е болест, постоянен дискомфорт, дори предизвикана смърт. Може дори да се пренесе върху деца. Има случаи, при които на такова енергийно създание е разрешено да се въплъти в човешко тяло, за да убие носителя на дрехата. Ако ви звучи жестоко, не носете дрехи от дивечови кожи, защото мъстта на дивите животни е справедлива. Ако те бяха разумът на сушата на Земята и носеха дрехи и аксесоари от човешка кожа, ние щяхме да имаме право да им мъстим. Преди повече от 25 години ми подариха две кожени палта. Едното от норка, много елегантно, но с първото му обличане започнах да чувствам тежест, все едно торба с цимент съм метнала на раменете си, потиснатост и неприятното усещане, че дрехата сякаш ме мачка. Не го носих. Подарих го на жена, която го гледаше с възхита, но не можеше да си го купи. С удоволствие го носеше, защото нямаше моите усещания. Нейна си беше отговорността да плати незримата цена за дрехата, която носи. Знам, че не ми повярва, когато й разказах защо няма да нося и й подарявам палтото. Другото носих два пъти. Чувствах се странно, беше ми некомфортно, неизвестно защо ме обземаше чувство на притеснение.
И тъй като не ми беше ясно от каква кожа е това палто, отидох в магазина, в който се продаваха същите палта. Оказа се, че е ушито от крачета на вълчета. Отказах да се замисля колко крачета са използвани и колко вълчета са избити за това палто.
Изхвърлих го в контейнера за боклук веднага. Това бяха двата ми опита да сложа върху себе си кожа на диво животно.
Оттогава не съм го правила, а и в гардероба си отдавна вече нямам връхни дрехи и от кожата на домашни животни.
За опитите с животни във фармацевтичната индустрия имат думата Кармата и незримият свят. Наказанията им са гарантирани, но нивото на планетарното ни развитие е все още ниско, след като това е единственият начин, за да бъдат тествани лекарства и съставки на козметичните продукти. Все още човечеството е далеч от времето, когато ще спре изцяло да използва в битието си кожа от домашни животни, както и да яде месото им, въпреки че това не влачи след себе си кармични наказания, защото домашното животно, както казах, има временна Душа без Дух. След като Душата му не е вдъхната от Светия Дух, няма и мъст, когато бъде убито.
Дивото животно, независимо дали е отглеждано във ферми или ловувано в природата, има Душа, която мъсти и на убиеца с ловен билет, и на бракониера, и на този, който носи неговата кожа.
Ще завърша с пояснение към всички, които си имат домашни любимци, но дори да ги нямат у дома обичат животните. Тези животинки имат Душа, създаваме обща карма с тях и когато вече ги няма до нас, защото животът им е кратък в сравнение с човешкия, те завинаги остават с нас от незримия свят, или търсят начин да се върнат отново. Ако са били тормозени, те също намират начин да си отмъстят. Ето защо когато се взима домашен любимец нека е с цялата отговорност, която дължим на това живо същество.
