Роден на 29 юни 1875 г. в Стара Загора.
Кирил Генчев Христов е български поет, писател и драматург.
Учил със стипендия от Военно министерство в Морското училище в Триест.
Бил е редактор, заедно с Ан. Страшимиров, на сп. „Наш живот“; военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“. Започва литературната си дейност с преводи от Надсон и Плешчеев. За първи път публикува свое стихотворение през 1895 г. Кръгът „Мисъл“, в лицето на д-р Кръстев и П. П. Славейков, адмирират литературния му талант. Първият български поет, който си позволява да заяви за себе си, да манифестира радостта от живота, чувствената наслада на любовта.
Първичен и непосредствен, Кирил Христов създава поезия, чужда на декадентската умора и изнеженост. Езикът му е предметен, земен, веществен, но почти непригоден за по-сложни психологически изяви. Един от източниците на творчеството му е народната песен. Творбите му „Русалка“ и „Гюргя“ са сред най-хубавите балади в бълг. литература.
През Балканската война възпява военната доблест на народа, но в екзалтираните си стихове невинаги отличава истинския патриотизъм от шовинизма. Упрекван в липса на идеали, той се насочва към сатиричната поезия, която вътрешно не му е присъща („Полковник Джамбазов“, „Орала мухата на вола на рогата“). Българското минало го вдъхновява за епопеята „Чеда на Балкана“.
Творбите му след I св. война (поезия, романите „Тъмни зори“ и „Мечтатели“) са бедни откъм художествено значими идеи, докато пътеписите и мемоарите му имат неоспоримо значение.
Автор на: стихосбирките „Песни и въздишки“, „Трепети“, „Вечерни сенки“, „На кръстопът“, „Самодивска китка“, „Химни на зората“, „Слънчогледи“, „Към Цариград. Песни“, „На нож! Нови песни и стихотворения“; преводната „Приближени хоризонти“ (стихотворения от руски, немски, италиански и френски поети); трагедиите в стихове „Стълпотворение (Богоборци)“ и „Боян Магесникът“; пиесите „Старият воин“ и „Ръченица“; драмата „Охридска девойка“; книгата с разкази „Огнен път“; статии.
Умира на 7 ноември 1944 г.
