Цвета Караянчева: Аз съм момичето от Кърджали, един инженер за кратко в политиката

„С мъжът ми се влюбихме от пръв поглед. Ние винаги ходим за ръка. Изчаках го от казармата. След като излезе се оженихме и после се появи Калина“, разказа тя

„Цвета Караянчева е момичето от Кърджали. Тя е дъщерята на моите родители. Съпругата на мъжа ми. Майката на децата ми. Бабата на моята внучка. Тя е един инженер, която е била за малко в политиката”, разкри истинската си същност председателят на Народното събрание пред камерата на Нова телевизия. Тя определя себе си като пряма и много емоционална личност. По думите й за нея животът е една голяма динамика.

„Лошата страна на политиката е, че те прави лицемерен. Губиш искреността си. Трябва да стискаш зъби. Понякога в името на това да защитиш дадена позиция или политика, можеш да нападнеш личносно човека, а всъщност да не мислиш така”, каза Караянчева. Според нея славата не я е опиянила, но я е карала понякога да бъде друг човек.

„Промених си държанието в пленарната зала. В живота съм си същата фурия. Вече мина една година и аз осъзнах, че съм председател на парламента. Животът ми се завъртя не на 360, а на 720 градуса. Чета много. Трябва да си много подготвен. Когато отидеш някъде, може да направиш дипломатически гаф. Ти представляваш не Цвета Караянчева, а държавата България”, допълни тя. Караянчева поясни, че ако някой в живота й я разочарова приключва взаимоотношенията си с този човек.

Караянчева сподели и кои са били трудните й моменти като инженер. „Като видят жена инженер хората си казват: „Тази как си е взела дипломата?”. За няколко месеца обаче спечелих доверието на колегите. След време станах управител във фабриката. Имали сме и тежки периоди. Трябваше да вдигна фабриката на крака. Тези работници обаче не си тръгнаха. Те останаха. 3 месеца не бяха взимали заплати. Така успяхме да оправим положението. Това е един уникален период в моя живот”, разказа Караянчева. Тя сподели, че сърцето й е останало в завода.

За нея най-трудният период е бил през 2008 г. „Трябваше да освободя 20 човека, които бяха с 30-годишен стаж във фабриката. Много ми беше тежко. Чувствах се като предател”, довери още тя. Освен за трудностите, Караянчева говори и за любовта.

„С мъжът ми се влюбихме от пръв поглед. Ние винаги ходим за ръка. Изчаках го от казармата. След като излезе се оженихме и после се появи Калина”, разказа Цвета Караянчева. Тя не скри, че съжалява за пропуснатото време с дъщеря си.