Автор: Елена Дюлгерова, ЗАРАТА
Днес – кой поради суетност, кой поради праведност, вяра и пожелания да бъдем уж добри – забравихме…Христо Ботев.
На 25 декември 1847 година (стар стил)* в семейството на учителя, книжовник и обществен деец- даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева, се ражда Христо Ботьов Петков. Геният мечтател. Революционерът, подкарал „Радецки“ в името на свободата българска. Наивник, казват, е Ботев. Ами да. Кой днес би направил нещо толкова „наивно“ и праведно?
Рождество Христово е. А забравихме – днес се е родил Христо Ботев.
Застрелян от родни, както се твърди. На 27 години! 27…
Няма такъв поет България. И такъв велик наивник революционер няма. От тия, добрите.
Поклон!
И не е ли днес същото? Моля, младите красивите и умните да кажат. Елхата с петолъчката и „гадния Путин“ са малка част от пейзажа.
Просто забравихме Ботев. Грехота е, братя и сестри, леви и десни. Вярващи в Бога и атеисти. Грехота е, грехота!
–-
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, –
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, –
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: „Хайде на Балкана!“
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!
–
* По нов стил е 6 януари
