Великата Коко Шанел – днес се навършват 48 години от смъртта.
Иконата на много поколения е родена на 19 август през далечната 1883-та година. Тя дори неподозира за световната известност, която ще предизвика по-късно.
Всъщност култът към Шанел никак не е случаен. Това е жената, която слага край на убийствените кринолини, задушаващите корсети, натруфените фусти и тежки рокли.
Тя разчупва смело стереотипите, разбива клишетата и налага един истински модерен и новаторски гардероб на жените. Тя показва, че жената нито има нужда от дългите букли, нито пък от роклите тип „торта“, за да бъде по-харесвана и красива. Всичко, което й трябва, е малко повече смелост да изразява себе си и да отстоява позициите си. А нищо не помага така добре, както добрият стил и хубавите обувки.
Коко е известна не само с изгарящото си желание да бъде независима и господар на собствената си съдба, но и с това, че никога не е правила предварителни кройки на дрехите си. Тя обичала да работи директно върху манекена (по онова време истински жени), да реже плат и да забожда с карфици, да шие на колене пред модела с конец в уста.
За Шанел няма правила и норми. Тя използва наричани за „мъжки“ платове, както и тъкани като жарсе, за които се е смятало, че са само за бедни хора. Веднъж без да иска изгаря къдриците си, което налага да се подстриже късо. В ерата на култа към дългите гъсти коси, това е било равно на скандал, но Коко смело и гордо носи късата си прическа, като постепенно тази мода се налага и сред други жени.
Икономическата обстановка след Първата световна и наближаваща Втора благоприятства за бързото налагане на дрехите на Шанел. Жените нямат възможност да си шият тежките рокли с толкова много плат и дантела по тях, а от друга страна и не искат – новите модели им дават много повече възможност за свободни действия и движение.
Коко Шанел смело налага късите поли, тънките ризи, нанизите с перли, дългите цигарета и красивото сако. Именно това сако – с тежки златни копчета и прави линии, се превръща в запазена нейна марка.
Тя обича да се обгражда от хора, за които знае, че ще ѝ бъдат полезни. Твърди се, че тя е имала връзка с композитора Игор Стравински, като дори тайно го е финансирала с пари, за да поставя произведенията си.
По-интересно е обаче, че колкото и да се харесват дрехите на мадмоазел, тя не може да спечели истински уважението на аристократите и място сред тях. Те не могат да преглътна буржоазническото си разбиране, че тя е просто шивачка с избодени и загрубели от работа ръце. Не се занимава с изкуство като музика или рисуване, а шие, за да се изхрани.
Първа сред дизайнерите създава свой собствен парфюм – Шанел 5. Ароматът е верен на стила ѝ – различен от всичко, което се предлага до момента. Парфюмът е съчетание от различни миризми, а до този момент са се продавали еднородни аромати.
Коко нарежда да се пръскат пробните като маркетингов трик за повече продажби. Разбира се, стратегията е успешна.
С избухването на Втората световна война Шанел затваря бутиците си, тъй като вярва, че не е време за мода. Премества се да живее в хотел „Риц“, където прекарва цели 30 години – до смъртта.
Коко нарича хотелът „свой дом“, без значение че притежава апартамент над магазина си на ул. „Камбон“ 31, както и вила на френската Ривиера.
Последната представена колекция е от 1934 г. 20 години по-късно Мадмоазел решава, че е време да се завърне към модата и показва новите си модели.
Поради връзката си с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, благодарение на когото остава в „Риц“ по време на окупацията, парижкото общество приема хладно ревюто. За сметка на това американците са луди по Шанел!
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10 януари 1971 г. на 87-годишна възраст в апартамента си в хотела. Погребана е в Лозана, Швейцария, а върху надгробната ѝ плоча са изобразени пет лъвски глави.
Мадмоазел никога не сключва брак. Запитана защо не се е омъжила за богатия, влиятелен и влюбен в нея херцога на Уестминстър, тя отговаря: „Имало е много херцогини на Уестминстър, но само една Шанел!“. Винаги е държала на независимостта и самостоятелността си.
edna.bg
