Антропологът Кейт Фокс е истинска англичанка. В книгата си Watching the English: The Hidden Rules of English Behaviour (Скритите правила на английското поведение), тя описва английското общество отвътре.
Нека видим някои от неписаните закони за жителите на Острова.
Правило на извиненията
Кейт провежда забавен експеримент: тя „случайно“ се блъска в минувачите, за да види дали те ще се извинят. В повечето случаи го правят.
Англичаните казват „Извинете!“ за всеки случаен допир, дори да не е по тяхна вина. Това не означава, че те обвиняват себе си в ситуацията. Това е рефлекс, научен още в детството.
Англичаните се извиняват за всяко нарушение на личното пространство на другите: „Извинете, свободно ли е мястото?“, „Извинявам се, но изглежда сте седнали върху палтото ми.“ Неслучайно имат репутацията на най-учтивата нация в света.
Правилото на опашките
Всяка опашка в Англия е равна редица от хора, които спазват дистанция. Ако някой внезапно се опита да се предреди, англичаните не го порицават. Те просто повдигат вежди или презрително свиват рамене. „Никакви публични сцени“ – това е едно от железните правила на англичаните. Въпросният човек вече достатъчно е накърнил достойнството си – да, спечелил е няколко минути, но дали си струва унижението?
Правилото на несериозността
Англичаните говорят за себе си и за успехите си с лека ирония. Още от детството те се учат да се възприемат твърде насериозно. Човек, който e преизпълнен със самонадеяност и не спира да говори с гордост за постиженията си може да получи само присмех.
Англичаните не обичат да отегчават събеседника си с приказки за себе си. Вместо да се опитват да впечатлят, разкривайки талантите си, те ще изчакат, докато събеседникът не прояви искрен интерес.
Правилото на скромността
Англичаните са не по-малко амбициозни от останалите, но за разлика от други, за тях е срамно да се хвалят. Не е обичайно да се демонстрира статус: нито с дрехите, нито с автомобилите, нито по какъвто и да било показен начин.
Правилото на познанството
Англичаните ревностно зачитат правото на лична неприкосновеност. „Ние никога не си врем носовете в чуждите работи“, казват те гордо. Затова е по-добре да не ги питате неща, свързани с работата, семейното положение или децата им, освен ако първи не заговорят за тях. Това се възприема като грубост, както се възприема и всеки разговор за пари, заплати и подобни.
Правилото да говориш за времето
За какво тогава да говориш, след като толкова теми са табу? Англичаните са превърнали неангажиращия диалог в изкуство: кратки разговори по неутрални теми. И тези разговори не са някаква формална глупост, а общоприет начин да покажеш добронамереност. Не е нужно да поддържате неловко мълчание, ако се возите със съседите си в асансьора. Винаги можете да размените няколко думи за времето.
Въпреки че англичаните са скромни, те правят на събеседниците си множество комплименти. Това не е ласкателство за тях, а най-обикновена учтивост. Типичната английска учтивост.
Източник: Bright Side
