За алкохолизъм се приема употребата на една алкохолна единица на ден, всеки ден. Под една алкохолна единица се има предвид една бира, 200 мл вино или 50 мл концентрат. Т.е. ако всеки ден употребявате 200 мл червено вино или 50 мл концентриран алкохол, всяка вечер в седмицата, по определението на СЗО спадате към групата на алкохолиците.
От всички алкохоли може да се развие зависимост, но слабоалкохолните са най-коварни, защото са подценени като вредни и затова се пият по-големи количества, а това води до по-бърза зависимост от другите алкохолни напитки. Известен факт е, че при пиене на бира се отделя хормона на щастието допамин. През последните години бирата не може да се нарече „слабо алкохолна напитка”. Алкохолът в нея вече стига до 14%. Зависимостта от нея възниква 3-4 пъти по-бързо отколкото от водката, дори по съдържание на вредни за организма алдехиди и метанол може да се сравни с най-силните ракии.
Хмелът, от който би трябвало да се произвежда бирата, има някои лечебни свойства, но неговите смоли са канцерогенни. В материали на Световната здравна организация се посочва, че употребата на бира повишава риска от рак на дебелото черво. Съдържащият се в нея кобалт предизвиква възпалителни процеси в хранопровода и стомаха.
Бирата съдържа токсични вещества, включително и соли на тежки метали, които променят, както беше посочено по-горе, ендокринната система. В организма на мъжете при системна употреба на бира се отделя вещество, което потиска изработването на мъжкия полов хормон тестостерон. Започват да се произвеждат женски полови хормони, които променят външния вид на мъжете. Гласът на жените става по-груб и се появяват т.нар. бирени мустаци.
Бирата съдържа фитоестрогени, които са природни растителни съединения, които по химическа структура са сходни с женските полови хормони. Те не са хормони нито на растенията, нито на човека.
Освен това специалисти твърдят, че много голяма част от бирата, включително и в Европа, е менте. Високата цена на суровината, която се използва в производството на бирата – хмелът и малцът, голямата продължителност на технологичния цикъл на производство – от една до шест седмици, води до опростяване на производството, замяната или влагането на по-малко суровина от производителите фалшификатори. Нарушаването на технологичния режим като вид фалшификация също е много разпространено, включително и в България и се заключава в съкращаването на сроковете за главната ферментация. Много пивовари заменят малца с по-евтини компоненти, в резултат на което се получава ментето. Най-разпространеният метод на фалшифициране е добавянето на вода, особено в бутилките.
Неотдавна френски производители съобщиха, че са измислили начин да произведат бира за 30 часа, използвайки за това стърготини от прасковено дърво. В някои страни произведат млечна, кафена и дори никотинова бира.
В Русия бързо се научили да фалшифицират бирата. Освен замяната на малца и хмела, за повишаване устойчивостта й добавяли в бирата салицилова и борна киселина, сернисто-кисел калций и др. За избелването на напитката използвали сярна киселина, за маскиране на дефектите във вкуса и за образуване на гъста и устойчива пяна добавяли глицерин.
Днешните пивовари също „радват” любителите на бирата с ментета. Действащите нормативни актове позволяват в нея да се влагат ориз, царевица, вкусови и ароматни добавки и други спомагателни материали.
Причината за фалшифицирането на напитката е високата стойност на суровината – хмел и малц, голямата продължителност на технологичния цикъл, затова усилията на производителите са насочени към поевтиняването на суровината и съкращаването на продължителността на технологичните операции.
Бирата е силно вкиселяваща организма напитка, с рН=5,0.
