„Необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца, са 2410 лв.“ Това заяви на пресконференция президентът на КНСБ д-р Пламен Димитров, който обобщи основните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за последните три месеца на 2018 година.
Средствата покриват разходите за храна, образование, транспорт, здравеопазване, жилище, почивка. Осредненият размер за издръжката на живота на едно лице е в размер на 602.52 лв. Средната работна заплата за страната представлява 71.9% от необходимия размер за издръжка на живота. Пламен Димитров заяви, че нетното трудово възнаграждение е по-ниско с около 28% от средните стойности, необходими за издръжката на живот. Той изтъкна, че от началото на 2018 г. общата стойност на издръжката на живота се е увеличила близо с 85 лв. на човек.
В изследването се отбелязва, че въпреки ръстът на работните заплати през годините, едва 30% от българите получават средна или по-висока от средната работна заплата. Констатира се задълбочаване на диференциацията на възнагражденията по области. Най-голямо е изоставането във Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил. Разликата между най-високодоходните дейности и най-нископлатените е шест пъти.
Сред факторите, които са повлияли на нарастването на издръжката на живота през 2018 г. е увеличението на цените на петрола, природния газ, питейната вода и топлоенергията. Задържането на високите цени на пшеницата и зеленчуците на международните борси и регистрирания ръст в цените на хранителните стоки на годишна база при хляба и зърнените храни с 9.7%, при млеката с 0.9% и 9% при зеленчуците. Влияние оказва и динамиката в цените на бензина и горивата за транспорт.
Разходите за храна достигат 40% в потребителската кошница при бедните домакинства, от което следва, че техният живот поскъпва относително повече в резултат на поскъпването на храните. В същото време при тях темпът на нарастване в заплащането е значително по-бавен.
Близо две трети от разходите на домакинските бюджети са за храна, отопление, осветление и транспорт.
От КНСБ очакват увеличението на декемврийските сметки да достигне близо 40%. Очакванията на синдикалистите са през 2019 г. да нарасне броят на домакинствата, живеещи в бедност и риск от социално изключване. Данните за подоходното разпределение за последното тримесечие на 2018 г. показват, че 23.7% от домакинствата или 1.710 млн. души живеят с общ доход на едно лице до 321 лв., което е официалната линия на бедност за 2018 г.
Други 3.325 млн. души или 46.1% от хората в България са с доход от 321 лв. Едва 30.2% или 2.178 млн. души са с доход от 602 лв. В изследването се констатира, че хората в тази група са се увеличили в сравнение с 2017 г. с около 173 хиляди души.
Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания заяви, че през 2019 г. нарастват цените на природния газ, тока в индустрията, очаква се ново увеличение на цените на хляба, на месните и млечни продукти. Затова очакванията са делът на енергийно бедните домакинства да се увеличат. По данни на Евростат през 2017 г. 36.5% от българските граждани нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че и през тази година синдикатът ще настоява за трицифрено увеличение на работните заплати във всички икономически дейности.
