Много интересни истории четем в „Пътеводител на един дисководещ от Балканите“ – първата издадена книга на разградчанина, етнически турчин, но запазил българското си име Бранимир Фиданов, станал известен като Диджей Бранко.
Емблематичният за Делиормана Бранко е роден през 1960. С неговата музика, повече от 30 години, са израснали, изпитвали са първите тръпки на любовта и са се женили младежи и девойки от 80-те и 90-те години на миналия век. За поколението на интернет, работата с касетофон и касети е несъвместима с представите им за модерен и актуален саунд, но и в онези години хората обичаха и слушаха музика.
Какво се е случило на един от конкурсите за диджеи, в който са участвали Бранко и Кембъла, трагично загинал в катастрофа през 2007 г., разказва от първо лице самият Бранко:
„Събраха ни всички диджеи в конкурса и ни подковаха идеологически: да се спазват процентите за българска, социалистическа и западна музика, че щяло да има проверяващи от София, от министерството и не знам си какво още. Абе с две думи – политическо затягане на коланите, ”вятърът на промяната” беше задухал май вече. А понеже датата на това мероприятие се падаше Ден на политическия затворник, реших да го играя „ва банк” – политически ангажиран. Подредих програмата според изискванията и за да подсиля нещата в края, обявих едноминутно мълчание в памет на загиналите политзатворници и пуснах химна. Всички стояха като заковани загубили говор и картина, защото никой досега не беше пускал химна на България в дискотека /така казаха проверяващите от София/. Още повече, че го пускаше етнически турчин. Но това беше само загрявката.
След мен по жребий, последен по ред, беше Кембълът и той ги довърши съвсем. Не само публиката, но и проверяващите от София, дето бяха в журито. Довърши ги в смисъл такъв, че през цялата си 30-минутна програма Кембълът не вкара нито едно българско или социалистическо парче. Не, че ние/другите диджеи/ в работата си се ”скъсвахме” да пускаме български и соц. песни, ама баш пред проверяващите демонстративно да пускаш само ”западни” парчета?.. . Журито естествено възприе това като провокация. На всичкото отгоре пусна „WHY DID YOU DO IT” на група”STRETCH” и вероятно от уважение към мене Кембълът/без някой да го пита/ обяви по микрофона:
– Едно супер яко парче на групата”Стреч”, което хит в града направи колегата диджей Бранко.
При споменаването на името ми аудиторията избухна. Все пак това си беше „моята” публика, в „моята” дискотека. Проверяващите от София обаче и те „избухнаха” и ни декласираха и двамата. За малко да ми вземат и категорията /правоспособността/ за работа, а на Кембъла пък направо му я отнеха. Мен ме спаси фактът, че бях пуснал в програмата си съответните проценти българска и социалистическа музика по регламент и това, че бях подочул /без да искам/ минавайки покрай проверяващите /журито/ да си говорят как преводачите в Българско Национално Радио спорели дали песента на група „STRETCH” има или няма сексуален подтекст.
Някой, който не е живял през онези години, може и да не разбере какво точно е станало и какво толкова сме направили, че да ни декласират, та чак да ни вземат и категориите. В очите на днешната младеж това си изглежда направо идиотско и де факто идиотско си и беше. Какво да се прави?…
На Кембъла направо му казаха – „от утре не си диджей и не си на работа”. Щото нарушавал правилата, подхранвал „западното влияние” и т. н. Абе направо си го обърнаха на политика.
Сега, след толкова много години си мисля, че от една страна това беше добре за Кембъла в личен план. В смисъл такъв, че след като остана без работа, той беше принуден да погледне по-сериозно на живота си. Отиде студент в Шумен, оттам в София, рок-групи, телевизии и т. н. Иначе щеше да си остане като мене в Разград и к’во?.. . /Не, че и аз съм нямал навремето оферти за постоянна работа в София като диджей, даже и в Турция, но това е друга тема на разговор/. Както е казал народът – всяко зло за добро.
Мене пък ме декласираха за това, че съм бил пуснал химна. „ Нямал съм бил това право. Кой съм бил аз, че да пускам Химна, който бил светиня /съгласен съм с което/ и само оторизираните ДЪРЖАВНИ органи имали право да го пускат”. За това не съм съвсем съгласен, но както и да е.
Добре, че не ме обявиха и за терорист, както е актуално напоследък. Аз се опитах да контрирам с факта, че химнът го има записан в раздадените ни за мероприятия от Дирекция ”Музика” касети за служебно ползване, но хората от Министерството отговориха, че това били стари записи, сега имало нови разпоредби и бла, бла, бла. Ще речеш, че диджеите в България само политическите разпоредби ги вълнуват. Освен това проверяващите от София ме награбиха и за това „защо съм бил направил” тотален хит в града парчето на група„STRETCH”-„WHY DID YOU DO IT” /в превод ”Защо го направи?” – ирония на съдбата/, тъй като песента имала сексуален подтекст и била „забранена” в България, развращавал съм бил младежта и т. н глупости. На обвиненията срещу мен за фаворизирането на група „STRETCH” ловко отговорих с думите:
– Ами вие самите казахте, „че преводачите в Националното радио, дето това им е работата, две седмици са спорили дали има или няма сексуален подтекст в тази песен. А пък искате един обикновен диджей в Делиормана/нарочно натъртих на Делиормана, а не Лудогорието/ да разбере дали има сексуален подтекст и да знае, че песента е „забранена”.
Шефовете от София ме погледаха умно-умно и ме оставиха на мира.“
Да си припомним фънк парчето на Stretsh:
https://www.youtube.com/watch?v=X4UD1sK5a1U
