Миналата неделя Православната църква отбеляза Месни заговезни и сложи началото на Великденските пости.
Те започват официално от началото на другата седмица, но от понеделник до неделя са дните, в които можем да си позволим мляко, риба и яйца.
Всъщност църквата е установила периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и петък, пише Edna.bg. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:
1. През Рождественските празници — от 25 декември до 4 януари (11 дни).
2. Неделя на Митаря и фарисея — две седмици преди Великия пост.
3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.
4. Светлата седмица след Великден.
5. Седмицата след Петдесетница.
След 10.03.2019г. консумацията на каквито и да са животински продукти се прекратяват.
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.
През целия пост риба се разрешена два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:
– Първа седмица – От понеделник до събота включително – строг пост (растителна храна без олио и вино) – В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
– Втора седмица – Сряда и петък – строг пост. – Събота и неделя – олио и вино. – На Благовещение се разрешава и риба.
– Трета седмица (Кръстопоклонна) – От понеделник до петък включително – строг пост. – Събота и неделя – олио и вино.
– Четвърта седмица – Както втората
– Пета седмица – Както втората
– Шеста седмица – Както втората – В събота (Връбница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.
– Страстна седмица – От понеделник до събота включително – строг пост. – Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
Постът не е просто диета – въздържанието от определени храни /най-вече на тези с животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост „преддверие на божественото покаяние“ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.
