Българското министерство на външните работи отхвърли твърденията на първия дипломат в Анкара Мевлют Чавушоглу за намеса на турската държава в процеса на поправките на закона за вероизповеданията. Министърът на външните работи Екатерина Захариева е наредила посланика на Турция у нас да бъде извикан за разговор. Това съобщи БНТ, като се позова на дипломатически източник.
В съобщение на ведомството до медиите се уточнява, че по искане на Чавушоглу вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева е провела разговор с него.
По време на разговора Чавушоглу изрази притеснения, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност. Захариева информира своя колега, че измененията в закона, които са внесени от народни представители, не са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив – гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания, уточниха от МВнР.
България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого, се казва още в официалното съобщение.
По-рано вчера, по време на публична реч, Чавушоглу, заяви: „Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени. Сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти. Анкара ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това един от приоритетите на външната политика на страната“.
Вчера депутатите приеха окончателно промените в Закона за вероизповеданията. ГЕРБ и ДПС обезсмислиха измененията, като запазиха правото на вероизповеданията да получават дарения от чужбина, без да ги декларират. Депутатите разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. Реално обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите са над 8 млн. лв.
