След Втората световна американският бизнесмен Кенет Арнолд съобщава, че на 24 юни 1947, докато летял с частния си самолет, видял девет ярки обекта да летят с “невероятна скорост”. Съобщението му предизвиква голям интерес от страна на медиите. По-късно той ще ги опише като обекти с формата на чиния. От описанието на Арнолд ще се зароди и терминът „летяща чиния“.
[ad id=“225664″]
След случката с Арнолд се появяват хиляди съобщения за НЛО, повечето от тях – в САЩ. Най-значимият от тях е когато екипаж на United Airlines наблюдава девет дисковидни обекта над Айдахо в навечерието на 4 юли. Този случай е дори по-дискутиран и от този на Арнолд. Следващите няколко дни американските вестници са изпълнени със съобщения за НЛО, като най-значителното от тях е произшествието в Розуел, за който се твърди, че НЛО се е разбило в пустинята.
[ad id=“236999″]
На 9 юли, Военновъздушните сили на САЩ и ФБР започват разследване на съобщенията. Три седмици по-късно те правят заключение, че не всички съобщения са измислени или представляват някакъв естествен феномен, някои са наистина необясними. Това води до създаване на проект „Знак“ в края на 1947 и проект „Синя книга“ през 1952 година от Военновъздушните сили на САЩ. „Синя книга“ е приключен през 1970, като така се слага край на официалното разследване на НЛО от ВВС.
