БЕЗИМЕН
Така да те обичам,
че ако си отидеш,
без теб ще бъда Никой!
И като стих без име
след сенките ще тичам
с надежда да те стигна.
И в смисъла на всичко
ще търся да те видя.
А ти ще си далечна,
безплътна и незрима,
и всяка топла вечер
ще се превърне в зима.
И всеки миг без тебе,
като вода без дъно,
ще пада непотребен
във мен от всеки ъгъл.
Не те наричам своя,
но твой докрай оставам
и нещо ако моля
е туй:
Не ме забравяй!
