Дали осъзнаваме или не, но бъдещето е част от днешното ни битие, дори когато вече ни няма. Защото нищо не възниква без твореца си, а творците сме ние. Без нас ги няма нашите потомци, които ще създават бъдещето бъдеще. Затова посланието до бъдещето не може да е друго, освен анализ на текущия ни живот. А това е трудна, неприятна и отблъскваща работа.
Когато, преди почти 20 години, се срещнах с интелектуалния шедьовър на Майкъл Кремо – „Човешката деволюция“, възприех самото понятие като оригинална игра на мисълта и не можех да допусна, че в собственото си време ще бъда свидетел на реализацията му. Тогава цивилизованият свят, към който България безусловно принадлежеше, навлизаше в епохата на лазерите и роботите.
Революцията на квантовата теория беше извършена, последвана от технологичната революция. Към завършека си вървеше геномната революция, а бурното развитие на информационните и компютърните технологии предвещаваха славно бъдеще на човечеството, включително и нашето. Само в кампуса на БАН, „7-ми километър“ работеха над 20 докторанти на Нобеловите лауреати Басов, Прохоров, Алфьоров.
Технологичният прогрес се придружаваше със социален ренесанс. Заличихме член Първи от Конституцията и всички станахме свободни. Сринаха се визови стени и се откриха нови хоризонти. За учените отпадна необходимостта да подписват агентурни досиета, за да специализират отвъд океана. Когато, през 2000 г., спечелих конкурса на БАН „България XXI век.
Перспективни пазарни ниши и тяхното научно обслужване“ с концепцията „Лазер и здраве“, написах в раздела „рискове“ – „съществуват временни финансови затруднения в системите на науката и здравеопазването, но се очаква в близките 3-4 години те да бъдат преодолени“.
Четено в момента: Писма до бъдещето: Дишай
Sancta Simplicitas! Възклицанието на Ян Хус отправям към себе си и към бедните туземци, които хвърлят съчки в огъня на собственото си бъдеще. И най-мрачните ми фантазии не предусещаха, че само след двадесетина години за България ще се говори в терминологията „деиндустриализация“, „деинтелектуализация“, „масова функционална неграмотност“. Че „Евростат“ ще ни закотви твърдо на последно място във всички социални и интелектуални класации. Че „Световната банка“ ще предвиди числеността на българите след четвърт век, сравнима с тази отпреди век и половина.
Какво се случи, та предизвика тази национална деволюция? Причините са много, но има една основна. Загубихме честта си! Бавно и полека в епохата на „реалния социализъм“ и експлозивно във времето на „многопартийния пазар“ и „пазарната демокрация“. Загубихме ценностната си система, в която честта е на първо място. Загубихме личната, груповата и националната си чест. Затова „свободните избори“ произвеждат обратна селекция на „първенците на народа“.
Затова определението „Политиката е мръсна работа“ се превърна от сарказъм в реалност. Председателят на Народното събрание иронизира опонентите си с „матросовско“ поведение, защото не разбира по каква причина човек може да положи гърди на амбразура. Министър-председателят не изпитва уважение към собствената си дума, дори утвърдена с подпис. Учени се държат като лакеи, а генерали като „леки жени“.
Посредствени данъчни служители се кичат с академични „доктор хонорис кауза“ и професори, крадци изписват ликовете си като Христос на Тайната вечеря. А от катедрата на Народното събрание красноречиво ни убеждават, че висш патриотичен дълг е инвестирането на мизерния ни пенсионен фонд във военната индустрия на най-богатата държава.
От времето на Римската империя е известно, че моралният упадък води до стопанска, духовна, популационна катастрофа.
Четено в момента: Писмо до Вас: Бъдещите спасители на България
Какво послание мога да отправя към бъдещето? Хора, четете! Всичко е написано дори в таблетите и смартфоните. Опитайте се да разберете защо хиляди български студенти са напуснали европейските университети, за да се включат в доброволческите отряди на Балканските войни. Защо професорът Ян Хус е отказал помилване от Светата инквизиция и е избрал огнената смърт. Защо поручик Списаревски е насочил таранния си удар върху бомбардировача, освободител „Либърейтър“ над село Пасарел.
Защото са имали чест!
В наше време луксът да притежаваш чест не носи пряка опасност за живота!
Написано от Проф. Лъчезар Аврамов
Проф. Лъчезар Аврамов е директор на Института по електроника на БАН. Създател на лаборатория „Биофотоника“ в Института по електроника (ИЕ) на БАН и „Национален център по биомедицинска фотоника“. Той е единственият български учен, номиниран за Наградата на ЕС за върхови научни постижения „Декарт“ за изследвания в областта на фотофизиката на рака.
Източник: BNews.bg
