На един от северните ридове на Сакар планина, на около 2 километра южно от село Главан (община Гълъбово) са открити останки от крепостни стени, за които се предполага че са от крепостта Балзена. В науката тази крепост е известна още като „Калето“ или „Градището„, докато местните я наричат „Балзена„.
[ad id=“225664″]
Първите археологически изследвания на Главанската крепост са още от XIX век, когато братя Шкорпил правят първия ѝ план (оказва се, че е доста неточен) и я определят като римски или средновековен градеж. Те предполагат, че тук се е намирала столицата на келтите Тиле (Тилис), чието име свързват с известния от описанието на Прокопий De aedeficiis кастел Тулеус.
Според други учени (Васил Миков и Ив. Велков) тук е имало голяма тракийска крепост, използвана и в по-късно време – VII–XII в.
От Сюлейманкьойския надпис върху колона, намерена до село Сечище (предишното име на селото е Сюлейманкьой) се съди, че крепостта е една от граничните между България и Византия. В този надпис са отразени условията на мирен договор между страните и се посочва границата между тях в района на Странджа и Сакар. Сред граничните крепости се споменават имената на повече или по-малко точно локализирани средновековни крепости – Дебелт, Перамокастел, Балзена, Агатоники, Констанция, Макри ливада.
[ad id=“263680″]
Понеже имената на крепостите Балзена и Агатоники не се срещат в по-ранни писмени източници се предполага, че те са изградени вероятно след трайното настаняване на славяните на Балканския полуостров и образуването на българската държава.
През 1992 година е проведено по-основно проучване на крепостта. Установено е, че тя се е издигнала върху билото на силно издължен хълм с надморска височина 535 м, от който се открива широк изглед на юг и изток. Местоположението се явявало много стратегическо, тъй като укреплението било достъпно само по тесен път, пресичащ платото на дължина.
Крепостта е построена, следвайки особеностите на терена. Тя е с формата на неправилен петоъгълник, чиито дълги стени са ориентирани според конфигурацията на платото в посока североизток-югозапад. Дължината ѝ е около 110 м, а най-голямата ширина – 44 м. Вътрешната площ на крепостта е била около 65 000 м2.
