Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а Съединението остава повече на думи. Все повече се призовава за ново съединение, но се пропуска, че то минава през разделение, каза в словото си по повод 134-ата годишнина от Съединението в Пловдив президентът Румен Радев. Той не пожали от клишетата си и най-светлата ни дата.
„Епохата иска от нас да се разделим с всичко, което тежи и спира движението на нацията ни напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността, да отхвърлим нихилизма. Да осъзнаем, че докато позволяваме на несправедливостта да царува, не можем да сме истински единни“, заяви Радев.
Сякаш те не са основно дело на партията, която го издигна , подкрепяна от него да наложи болшевизъм в новия век.
Как не го беше грях да цитира Петко Каравелов за предизборната пропаганда, в която е впрегнат, като дори не спомена, че е бил министър-председател, а не някакъв анонимен смелчага.
Звучи зловещо да цитираш бащата на конституционализма ни, за целите на партия обслужваща путинизма.
„Направихме каквото можахме и колкото можахме, сега можем да чакаме съда на историята“, с тези скромни слова смелият Петко Каравелов описва дните на 1885 г. Препотвърждаваме с признателност година след година тук в Пловдив героизма на всички българи. На седмата година „от свободата българите проявиха зрялост и национална отговорност. Еманципираха се и показаха, че няма да чакат Великите сили да се съберат, за да решават съдбата им, извършиха смел исторически скок.
Нашите предци от Княжество България и Източна Румелия продължаваха да живеят с идеала за сплотена и независима България. С тази мечта живееха всички без оглед на вяра и етнос, пол и възраст, занаят и политически пристрастия. В онзи миг политиците ни съумяха да бъдат на висотата на народа и на неговите въжделения, добави президентът. Мобилизираните и доброволците от Мизия, Тракия и Македония, завърналите се от чужбина подпечатаха с кръвта си Съединението. Днес търсим гордост в миналото и често загърбваме своя дълг пред настоящето и бъдещето“, отбеляза Радев.
За това говорим, г-н президент.
Истинската оценка за делата ни ще дадат онези, които идват след нас, но съдбата на нацията се кове тук и сега. Наш дълг е заедно да съградим достоен и справедлив живот в свободна, демократична и просперираща държава. Да живее Съединението, да живее България, завърши словото си президентът.
Това искаме всички, но то минава през осъждането на сталинизма, хитлеризма и днешните им епигони.
