Старозагорският поет Йордан Пеев ни кара осъзнато да направим своя избор в неделя, 27 октомври. Той искрено се надява да се намери все някой, който „да нагази в мръсното и да се опита да измие пограничната ни табела от всякакъв срам, на която пише на кирилица:БЪЛГАРИЯ!“
„В най- страстната политическа седмица наближаваме деня, в който ще трябва да засвидетелстваме и защитим правото си да бъдем част от великата идея, мечта и реалност :България!В този ден не претакайте зелето, нито преливайте виното…Има време и за това…В този ден, докато се разхождате или преди да отидете на излет, на село или просто на кафе, в този ден минете край урната и защитете правото си на гражданин на тази велика и древна страна!Все някой трябва да ни припомня това…ГЛАСУВАЙТЕ!…Гласувайте както искате и за когото щете, но гласувайте!Най- малкото, за да имаме после право да ги псуваме и да им търсим сметка…Не бъдете апатични, не бъдете безразлични към съдбата на тази изстрадала държава, чието име през времето е писано с толкова кръв и блян, и което днес имаме…Гласувайте, както искате, не само за себе си, но и за децата си, за които не вярвам да ви е все едно как и в каква страна ще живеят, но гласувайте по СЪВЕСТ, докато някои преглъщат кебапчета или броят няколко омазнени бнкноти …Тези, които са далече от страната ни, един ден може и да се върнат…От нас зависи…Имам приятели от всички партии и колкото и различни да са те, вярвам, че тях ги обединява една едничка дума: БЪЛГАРИЯ!…Като се огледаш колко много мераклии за власт са се втурнали си казваш“ Боже и този ли?!“…Но все някой трябва да нагази в мръсното и да се опита да измие пограничната ни табела от всякакъв срам, на която пише на кирилица:БЪЛГАРИЯ!…Нека им дадем шанс!Аз НЕ участвам лично в това, но не съм далечен …И само заради това искам да съм приятел с всеки един от тези, които искат тук да се живее по- добре …Не да живеят по- добре хората, както казват някои, че не става ясно чии хора, а НАРОДЪТ!!! За тази им идея искам да прегърна всеки поотделно, за да не забравя какво е обещал…За останалите: нека носят медалите на богатството и алчността си така, както се носят храчки по ревера…Не превръщайте никого в идол/ вече преживяхме не един превърнал себе си в паметник преживе, Бог е достатъчен за всичко!/
И ако някой от кандидатите, за какъвто и да е пост, се е засилил користно към власта / а такива дал бог…/ бих им припомнил, че ОТЕЧЕСТВОТО не е безкрайна софра, а също и една дата, за да им кажа това:
ТРЕТИ МАРТ
С бодлив венец от робските години
изплетен от страдание и пръст
виси измъчената ми Родина
в съдбата си разпъната на кръст.
И в слепите й от сълзи зеници
през тези пет позорни векове,
подобно Самуилови войници,
вървят най – свидните й синове.
Ала къде да спрат, за да потропат
на глухата и стенеща врата,
щом терминал две днес е станал опит
да се открие по- добър света?
Щом семето на българското племе
копнее да избяга надалеч
и се топи народа ми без време,
тъй както подир чума или сеч!
И в прегорялото сърце на юга,
в най- синьото и българско небе,
като в синджир един под друг се губят
без чувство за кога и накъде!
И всеки става и любов, и спомен,
и болка, и възмездие, и път.
„На Шипка, братя, всичко е спокойно!”-
дочувам как от звездното шептят.
Към всичките продажни „патриоти”
засилили се алчно за властта
извикват: „ …а вий …вий сте идиоти!”,
тъй както Ботев някога в скръбта.
И патосът ни бавно се разплита
на гордост, и на срам, и на вина.
На трети март България е сито
пресяващо лъчи от тъмнина…“