Сълзи от безпомощност и страх, мощна вяра и сила на духа и ценни уроци се крият зад вечно сияещата усмивка на Славена Вътова. Красавицата, която е жури в шоуто „България търси талант”, днес говори открито, макар и рядко и винаги с влажни очи, за най-голямото си изпитание, което е такова за всеки родител. Раждането на второто й дете Ана, която днес е на две години, е преломен момент в живота й, както и в този на съпруга й Юлиян Цолов.
„Ситуацията в моя живот, която ме отрезви и ме научи да ценя всеки момент, беше раждането на второто ми дете. Лекарите не знаеха дали ще оживее. Беше тежък момент, за който нищо не може да те подготви. Тогава научих, че каквото и да се случва с мен, ако децата ми са здрави, всичко ще е наред в този живот”, споделя Славена. Тя винаги е била позитивна. Всъщност се е определяла като „свръхголям оптимист”. Тази непоклатимост в щастливия развой на всяка тежка ситуация й помага да премине през жестокото изпитание. „Сривала съм се. Плакала съм”, казвала е миската. И после пак се е връщала към вярата.
Раждането на втората й дъщеря Ана минава по план. Изплаква и малко след това настъпва критична ситуация. „Защото буквално не се знаеше как ще се развият нещата с нея, но не съм спирала и за момент да вярвам, че тя ще излезе от тази ситуация, че ние ще излезем от тази ситуация”, казвала е Славена. Тя не може да си обясни какво я е „държало” тогава. Може би пак от някое от нейните „налудничави усещания”, предполагала е с усмивка през сълзи, а има предвид именно силната си вяра и позитивна нагласа. Става въпрос за съвкупност от фактори, обяснили лекарите тогава.
„Просто ни казаха, че в един момент са й отказали сърчицето, дробчето… Това е след като тя се ражда, изплаква, някакво време след това. Просто беше трудна ситуация. Какво е да се прибереш вкъщи без детето си… Много труден момент”, връща се назад Славена. Тогава със съпруга й и всички техни близки просто чакали и се молили. Красавицата полага усилия голямата й дъщеря Ема, която роди през 2015 г., да не усети нищо. Продължава да играе с нея, както преди. Но няма представа какво да каже, когато я пита къде е бебето, пише „Уикенд“.
„Не се говореше много за това. Всеки го изживяваше по неговия си начин, просто чакахме хубавата новина… Всеки ден ходиш, мислиш по най-хубавия начин, по който може да се развият нещата, вярваш, усещаш, че ще бъде така… Просто знаех, че трябва да съм мобилизирана, стегната. Като ходех при нея, знаех, че ме усеща. Знаех, че е важно да бъда до нея”, споделя Славена. По-късно тя разбира, че много хора, дори техни близки в ежедневието им, са преминали през същото изпитание. „Има някакви неща, които не мога да си обясня”, въздъхва красавицата. Но и не търси конкретен отговор на всички въпроси. Някои неща просто или ги приемаш, или не ги приемаш. Или ги преминаваш, или не ги преминаваш. „Родена съм под щастлива звезда, защото имахме силите да преживеем това”, казва миската с благодарност.
Вярата винаги е била нейна опора и движеща сила. И в избора на професионални пътища в живота си се е уповавала именно на вярата си. Славена е решавала импулсивно, правила е смели избори и винаги се е оказвала права, а тайната й е именно в позитивната нагласа. Но това в никакъв случай не е пасивен оптимизъм. „Вярвам, че имам късмет, но правя разликата, че аз го имам, защото си го търся. Аз не чакам да спечеля от тотото или нещо от този сорт. Оценявам нещата, които ми се случват. Винаги вярвам, че има светлина в тунела. Винаги вярвам, че от теб зависи до каква степен и как ще се развиват нещата”, казва журито в „България търси талант”. Тя вярва във визуализирането на мечтите. Ако не можеш да си представиш нещо, което искаш, значи не го искаш наистина. А ако можеш, то неминуемо виждаш и някои от възможните пътища за реализиране на целта, сигурна е Славена. По този път има успехи, но и има и провали. Красавицата не живее с тях. Приема ги като част от пътя, развитието.
Най-големи предизвикателства среща в отношенията си с хората. Все пак Славена приема спокойно всичко, стига тя и близките й да са здрави и щастливи. Затова няма глобални професионални мечти, които се е зарекла да гони, и когато я питат как се виждат след 10 години, казва: „Никаква представа нямам. Само се моля да сме здрави и да имаме сили да преминаваме всички неща, които ни предстои да преминаваме и да изживяваме”.
Майчинството преобръща живота й. Изправя я пред най-големите страхове и изпитания, но е и най-голямото й щастие. Когато решава да създаде семейство с любимия Юлиян, Славена ясно съзнава, че всичко до този момент, включително кариерата й, ще отиде на заден план. „Майката трябва да сложи всичко пред себе си. Не можеш да бъдеш егоист. Ако не можеш да сложиш и професията си, егото си, всичко, което си имал, значи не си готова за родтел”, убедена е красавицата. Тя иска да работи. Важно е за нея, чувства се добре, когато работи. Днес се върви уверено към всяка професионална цел. И все пак семейството й е приоритет. Славена е всеотдайна майка, но не е твърде взискателна и максималист. Не се стреми непременно да е примерна домакиня и да поддържа изряден ред в дома си. Иска децата й да растат в жива и свободна среда, да тичат, да цапат и да откриват нещата около себе си. И все пак не ги оставя без контрол, защото иска да са дисциплинирани като родителите си.
Славена е привърженик на режимите и държи на храненето в подходящи часове, на качествените съставки, регламентира времето за сън и за игра. Стремежът й е да изгради полезни навици на момичетата. Но не иска да е майка орлица, заета по цял ден само с децата си. „Никога не съм се виждала в подобна роля. Уважавам майките, които изцяло се отдават на децата си, но това не е моят вариант. За да съм пълноценен родител и да дам най-доброто от себе си на Ема и Ана, трябва да бъда развиващ се човек. Майчинството ме научи да съм комбинативна в задачите си, а не да се отказвам от важните неща. Така че за мен това да си работеща майка е нещо полезно и постижимо”, казва Славена.
