Правителството продължава да одобрява закони и нормативни актове и да прави промени в тях в нарушение, без съпътстващи задължителни мотиви. Проведените обществени консултации са в съкратени срокове, също в нарушение на закона. С тези свои действия правителството и министерствата рискуват приетите поправки да паднат в съда.
Констатацията е от доклад на дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет за това как е била извършвана оценката на въздействието на приетите през 2018 г. нормативни промени. Заедно с доклада дирекцията е разработила и ръководство как се прави предварителна оценка на въздействието, чиято цел е да уеднакви правилата за служителите в централната администрация, ангажирани с изработването на нормативни актове, пише МИЛА КИСЬОВА във вестник СЕГА.
Едно от най-честите нарушения при приемането на новите закони и наредби или промени в тях е свързано с обществените консултации. Законовият срок на публичните обсъждания за всички проекти на нормативни актове преди внасянето им за разглеждане от правителството е 30 дни. Само при наложителни обстоятелства, които задължително трябва да бъдат мотивирани, консултацията може да бъде 14 дни. През миналата година са проведени 124 обществени консултации в по-кратки срокове от 30 дни. За 57 от случаите предвиденото време за обществено обсъждане е било 14 дни, а за други 28 – още по-кратко.
В 1/3 от случаите министрите не са посочили мотивите, които да обосноват защо се налага по-краткият срок на общественото обсъждане. Тези 28 обществени обсъждания са и най-застрашени да бъдат отменени от съда.
През 2018 г. са били съгласувани общо 345 предварителни оценки на въздействието от проекти на закони, кодекси, наредби, министерски постановления. В сравнение с 2017 г. броят им е намалял с 14%. Въпреки това според доклада задължително въведените през 2016 г. оценки за въздействието не са подействали възпиращо на честото променяне на законодателството у нас. „Извършването на качествени предварителни и последващи оценки на въздействието следва да сведе до минимум възможностите за предприемане на необосновани действия за решаване на проблемите, включително за необоснована нормативна намеса. Към момента този резултат не е постигнат“, се казва в доклада.
Рекордьор по изменения през 2018 г. е бил Кодексът за социално осигуряване – 12 пъти. От законите пък най-често коригиран е бил Законът за обществените поръчки – 11 пъти. 9 пъти в рамките на една година са променяни законите за движението по пътищата и за кредитните институции, а осем пъти – за енергетиката и за здравното осигуряване. Законът за рибарството и аквакултурите е променян 7 пъти. Толкова изменения през 2018 г. е имало и в Кодекса на труда. Сред най-променяните – 6 пъти в рамките на годината – са и законите за Комисията за финансов надзор, за корпоративното подоходно облагане, за МВР, за радиото и телевизията.
Продължава тенденцията от предишни години по-голямата част от измененията да се предлагат и приемат извън рамките на законодателната и оперативната програма на МС. Това е индикатор за недобро планиране от страна на министерствата, при което закони се приемат набързо и с лошо качество.
Въпреки че съществува специална наредба за методологията на извършване на тези оценки, тя не се спазва, констатират от администрацията на МС. Например изготвят се оценки, при които, вместо да се представят проблемите и да се анализират възможните варианти за решаването им, се преповтарят мотивите към законопроектите. Освен това често оценките за въздействие не са подкрепени със статистически данни, което допуска управленски решения да се взимат на базата на предположения. Не са редки и случаите, когато не са идентифицирани всички заинтересовани и засегнати страни и когато се допуска необоснована административна тежест за гражданите и бизнеса.
Докладът не дава конкретни примери за лошо законодателство, но няма как да не си припомним какви проблеми създаде и продължава да създава прословутата Наредба 18 за касовите апарати. Първоначалните промени в нея, свързани със затягане на контрола при отчитането на оборотите в заведения и търговски обекти, без никакви обществени обсъждания и оценка на въздействието бяха разпрострени върху почти целия бизнес в страната. Сметките за допълнителните разходи на фирмите за подмяна на касовите апарати и на софтуера за управление на продажбите се оказаха далеч над първоначално споменатите от НАП 120 млн. лв., които сами по себе си изглеждат стряскащо високи. Заради проблемите да се приложат на практика новите изисквания на наредбата финансовият министър бе принуден да отложи неколкократно влизането им в сила.
А изчистването на спорните моменти продължава и сега.
Несериозно се приемат и законопроекти, породени от необходимостта да се транспонират евродирективи и еврорегламенти. „Често при тях оценките на въздействие не съдържат реален анализ на проблемите и възможните варианти за решаване и постигане на съответствие на националната уредба с европейските стандарти. Възприема се за единствено приложим подход предприемането на нормативна намеса, което води в определени случаи до неправилно транспониране и постоянна необходимост от допълнителни нормативни промени, целящи синхронизиране с правото на ЕС“, се посочва в доклада.
Пример за това са новите мерки срещу изпирането на пари, които изправиха на нокти не само голяма част от бизнеса, но и неправителствени организации, общини, спортни клубове, учебни заведения и въобще всеки, който възлага обществени поръчки, дори и детски градини. На всички тях им се вмениха задължения да правят обучения как се разпознават съмнителни сделки и клиенти и как да докладват за това, като преди това трябваше да пишат специални планове за обучение и да ги пращат в ДАНС. За радост изискването да представят и вътрешни правила за контрол бе смекчено, а самият закон на няколко пъти претърпя корекции през годината, след като стана ясно какви недомислици има в него.
Докладът на МС за оценката на въздействието обаче има един основен недостатък – не анализира как депутатите вкарват нови закони или променят съществуващите. Въпреки че Законът за нормативните актове задължава и внесените от народни представители законопроекти да имат оценка на въздействието, в повечето случаи тя липсва. По-фрапиращото е, че депутатите не са задължени да провеждат обществени консултации, което ги превръща в желана „бърза писта“ за законови изменения в полза на най-различни лобита. Тази практика избуя и създаде не един и два скандала, довели до протести на засегнатите икономически групи. Най-показателен пример за това е законът за горивата – писан от големите фирми в петролния бранш и внесен в парламента чрез група депутати без провеждане на обществени консултации и реална оценка на въздействието. Заради силния отпор от страна на засегнатите по-малки фирми парламент и правителство предизвикаха правен абсурд – вече 9 месеца имаме действащ закон, но не и наредба, която да прилага разпоредбите му. Междувременно министърът на икономиката пише поправки в закона, като този път обещава да мине всички стъпки до вкарването му в кабинета, а след това в Народното събрание.
В тази връзка в доклада на МС е дадена много подходяща препоръка: „При решаването на идентифициран проблем да се отчитат ролята и интересите на всички заинтересовани страни, като същевременно се прилага принципът за минимална регулаторна намеса“. Тове да бъде водещ принцип, всяка предложена нормативна промяна би била достатъчно мотивирана и резултат на сериозен анализ.
