В рубриката „Изпрати новина“ на ЗАРАТА наша съгражданка изрази възхищение, но и недоволство от новия Културен център в Стара Загора.
Ето какво написа старозагорката, посетила снощи спектакъл на Театър Бонини:
„Първо искам да уточня за тези, които ще ме обявят за хейтър, че изобщо нямам намерение да мрънкам, а само да изразя една градивна (надявам се) критика. Ще започна с възхищението си от новата зала в бившия Синдикален дом в Стара Загора. Всички, които сме я посещавали през годините, чудесно помним колко ужасно изглеждаше тя, колко студено беше вътре, колко мизерни бяха тоалетните. Седяхме на столовете увити в палта и шалове, доволно „обветрени“ от мразовит полъх откъм сцената. Тъмно и мрачно, не като място за култура. Слава Богу, това време отмина!
Залата на Синдикалния дом в Стара Загора се превръща в модерен многофункционален културен център
Изключително много се радвам на новия облик не само на залата, но и на прилежащите ѝ коридори, стълби, гардероб, тоалетни, които дори винаги са заредени с необходимите за такова място консумативи и топла вода в чешмите. А когато влезеш в залата е просто Слънце! Да, седалките и между редовете е малко тесничко, но пък удоволствието от цялостния вид е огромно. Топло е, можеш да се насладиш на изпълненията освободен от всякакво неудобство.
Е, дойде време и за малко критика. И тя е наистина малко.
Досега, по стечение на обстоятелствата, не ми се е случвало да бъда на балкона в залата. Снощи обаче гледах постановката на Театър Бонини „Лъжи ме, Обичам те!“ отвисоко. Водех със себе си и майка ми, която по принцип няма проблеми със слуха. Но не само нейното разочарование беше голямо. Всички зрители на балкона не смееха да мръднат, за да чуват репликите на актьорите от сцената. А те бяха великолепни в изпълнението си.
Та идеята ми е (без да съм специалист в озвучаването): Вероятно темата с акустиката на залата вече е приключила, но може да се пусне отгоре микрофон или микрофони, които да усилват и предават гласовете на артистите и до по-далечните места в залата. Тогава удоволствието ни би било пълно!“
