За една седмица от живота на банкера Атанас Буров и България разказва филма „Останалото е пепел“, който тръгва по екраните от 6 март. Това са седемте дни непосредствено преди 9 септември 1944 година. Сценарист е Александър Томов, като в основата на лентата е книгата му „Ала булгаро“.
Режисьор е Георги Костов. Той е роден в Казанлък. Влюбва се в киното, след като в първи клас гледа филма „Иди и виж“ на Елен Климов. Тогава казва на баща си: Ще стана актьор и ще правя филми. За да правиш филми, трябва да станеш режисьор, съветва го родителя. Добре ще стана режисьор. Завършва монтаж и заедно с това кинорежисура в НАТФИЗ при професор Владо Икономов.
– Г-н Костов, предстои ви премиера, как оценявате в навечерието й работата си върху „Останалото е пепел“?
– Доволен съм. Направихме филм, достоен за холивудските продукция. Разбира се, това се дължи на целия екип, който включва такива професионалисти като: Емил Топузов, един от най-добрите български оператори, а сценографът Буряна Минчева, направи уникални декори.
– Да се върнем към началото на вашата кариера: дипломирате се през 2004-та, трудно време за българското кино. Не съжалявахте ли тогава, че сте се хванали с този работа, вместо да станете програмист, например?
– Аз кандидатсвтах за програмист, но не ме приеха и е било за добре. Вярно, че докато бях в НАТФИЗ, всички ми казваха: Какво учиш, то няма кино. Започнах по телевизиите. Снимах малки филмчета, реклами. Имах готов сценарий, който написах още като студент. Кандидатствах за субсидия в НФЦ, класираха ме последен.
Тогава реших да си го снимам сам с дребните пари които имах и един кредит, добавен към тях. В „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ участваха професор Илия Добрев, който ме учеше да работя с актьорите, Асен Блатечки, Георги Кадурин, Влади Вългала, никому непознатият тогава Ивайло Зхариев, който после стана звезда в „Под прикритие“. Освен тях: Рая Пеева, която тогава беше барманка и искаше да отиде в Италия, за да учи мода.
– Как им платихте?
– Предварително им казах, че нямам пари. Те обаче харесаха сценария и не се отказаха. Филмът снимах с фотоапарат, който можеше да прави и видеоснимки. За професионална камера въобще не можех да си помисля. Тя струваше 1000 лева на ден. В крайна сметка много хора харесаха филма. Казаха ми че прилича на американски.
– И после?
– Продуцентът Христо Христов ме покани да режисирам филма „11А“, гледан от 103 000 зрители по кината, истински рекорд. После продуцирах „Секс академия мъже“ с Димо Алексиев, след него по книгата на Младен Стоянов и „Опърничевите“ Заснех филм със същото име. Разбрах какво мога. Имах вече опит и можех да си дам по-точна преценка. Мечтаех за исторически филм и ето, че той дойде.
– Говорите за „Останалото е пепел“. Как стигнахте до него?
– Продуцентът Христо Христов пазил дълго сценария, търсил е режисьор. След успеха на „11 А“ решил, че аз ще мога да се справя.
– Сигурно най-трудният въпрос е дошъл после: Кой ще е Буров?
– Да, Коста Цонев, който изигра банкера в „Земя под прицел“ на Иванка Гръбчева вече го нямаше. Харесахме си Мариус Донкин. Но той прецени, че е доста зает като директор на Народния театър и не може да отдели цял месец. Започнахме кастинг. Много хора искаха да из играят Буров и в крайна сметка стигнахме до Асен Блатечки.
– Но той е доста по-млад, при това никога не е играл такива роли…
– В това беше рискът, но Асен имаше много голямо желание да влезе в тази роля. Каза: Ще напълнея, ще остарея, пусна мустак. Искам да изиграя сериозна роля. Явно бе решил да излезе от имиджа си на лошото момче на родното кино. Почнахме проби, Асен се постара много и решихме да е той, което учуди много хора.
undefined
– Останалите актьори?
– Бен Крос избрахме за ролята на американския журналист Джордж Смит, който идва да прави интервю с Буров и заедно с това да разбере политическите му нагласи. Той прочете сценария и се съгласи. Отдъхнах си. Останалите са Диляна Попова, Нейтън Купър, който играе младия Смит. Ние бяхме категорични, че тази роля трябва да се изпълни от американец или англичанин.
Тогава се появи Купър. Той е женен за нашенка, има две деца и дори знае български. Млад е, но висока класа, много нахъсан. За втори път си отдъхнах. Комунистът е Симеон Лютаков, Неда Спасова е млада журналистка, Петър Райжеков е шеф на затвора, Евгени Будинов – шофьор на банкера.
– Какво разбрахте за Буров, след като дълго сте го изследвали?
– Че е много космополитна личност. Познавал е политическия и финансов елит на света. Много голям родолюбец. Възпитан да уважава българския селянин, да се грижите за него. Такива са били бащините му съвети. Това, че отива да учи в Париж, не му пречи да си остане истински патриот и родолюбец.
Доброто на България той приел като своя мисия. Когато всички са бягали, е можел да натовари един влак с пари и злато и да ги изнесе от страната. Той обаче, не го прави. Напротив, до последно се е опитвал да се договори с комунистите, да направят общо правителство, готов е бил да даде всичките си пари за да спаси родината. Искал е да бъде полезен в онова сложно време.
– Как си обяснявате това негово поведение?
– Животът и благосъстоянието му не са толкова важни за него, отколкото бъдещето на България. Той е искал да направи нещо хубаво. Вярвал е, че това ще стане, че комунистите ще бъдат достатъчно разумни да използват международния му авторитет, интелекта му, богатството, в името на България. И те, като че ли, в началото се съгласяват, но после се отмятат. Казват, че имат други нареждания от Сталин и го пращат в затвора.
Там умира. Роднините му намират къде е заровен и оформят гроба му. След няколко дни обаче, булдозер заличават всичко. Така че днес никой не знае, къде точно е погребан Буров.
– Имаше ли критичния моменти по време на снимките?
– Един ден бяхме събрали голама масовка. Построихме гробище, където щеше да се развива действието. Сто души трябваше да излязат от гората със свещи през ноща. Изведнаж обаче се завихри такава буря че отнесе всичко, напълни гробовете с вода. Хванах се за главата.
И тогава асистентът ми дойде с още по-лоша новина: Блатечки катастрофирал с мотора: Жив е, каза, но пострадал. Кракът му е тежко контузен. Асен дойде с две торби лед върху коланото си, но увери, че ще може да играе. И се снима така. Стискаше зъби, въпреки болките.
Интервю на Исак ГОЗЕС, show.blitz.bg
