От вестник Септември 1980 година брой 1
За година и половина – времето от излизането на писмото н др. Тодор Живков до Централния комитет на ДКМС – желаният „поход за решаване проблемите на пълноценното използване на увеличеното свободно време” би могъл да отиде много по-далеч от старото положение. Затова е похвална една инициатива на общинския комитет на ДКМС в Стара Загора, която вече излиза от своя „пробен” период.
Далеч сме от мисълта за някакъв експеримент, тъй като задачите от писмото сами по себе си са даден вариант за действие. В нашия случай: „… някои заводски и учрежденски столове вечерно време да се предлагат на младежта. Струва ми се, че няма гред, квартал, селище, където помещения на столове, а още по,малко ресторанти да са използвани поне веднъж с подобна цел… има ли случаи, когато комсомолското ръководство е искало, отказвано му е, въпросът е поставен в партийния комитет?”
Няма да изминаваме повторно пътя за организирането на подобна проява в Стара Загора. Възможно е, че той вече води на точен адрес: ресторант „Балкан”, превърнат веднъж месечно в клуб „Младост”. Създаден през 1968 г., преустановил по-късно дейността си, клубът функционира отново от няколко месеца. Всеки път негов домакин е предварително определена комсомолска организация от общината. Тя кани своите гости, които по личен вкус са млади поети, актьори, певци, танцьори, вокално-инструментални състави, герои на труда… подготвя още много изненади и забавни игри. Предоставя микрофона на комсомолската самодейност и на импровизацията. Превръща вечерта в дългоочакван празник за цялата организация.
Интересът към това „мероприятие”, недостигът на кувертите, шпалирът от „Търси се!” пред входа на ресторанта-клуб, успехът на подобни прояви в Раднево и Гълъбово са най-верният показател за необходимостта и ефективността на тази инициатива. Ще остане ли тя без последователи в другите общини? Младежите чакат и питат. Истинският поход означава истинско настъпление.
Яна ДАМЯНОВА
