„Прогнозирам, че ще се наложи удължаване на противоепидемичните мерки и след 12 април. Засега те изпълняват своята функция“, каза за БНР един от водещите вирусолози у нас – академик Ангел Гълъбов.
„Вече не може да се каже, че сме в началото на пандемията“, коментира той. „Има една тенденция – че у нас не се оформя някакъв пик, както в други страни, а има една бавно покачваща се крива, която е към плато. Това е едно добро положение за хода на епидемията в България. Аз имам съмнение, че пик няма да има. Просто може би ще има по-висока точка и след това ще има намаляване“.
„Карантината е основният метод за ограничаване на тази епидемия“, категоричен е виросулогът.
„Вирусът, при наличие на карантина, рано или късно ще изчезне от нашите земи“, категоричен е той.
„Това е и положителният момент. У нас се въведе една много добра карантина и се наблюдава, че населението се адаптира към нея. Голямата част от българите се научиха да следват изискванията на картината“, коментира академикът.
По думите му не може да се предскаже докога ще продължи карантината. „Засега не се забелязват особени мутации на вируса и няма основание да се смята, че има български особености в хода на епидемията“,, каза вирусологът.
В коментар за спора между Националния оперативен щаб и Медицинския експертен съвет, той изтъкна: „Никой не оспорва метода PCR, по който се доказва наличието на генома на вируса. Спорът е дали да се използва този експресен метод, широко описан от колегата Мангъров. Неговото масово провеждане допринася за по-прецизното изясняване на случаите.“
„При експресния метод се установяват два вида антитела. Чрез тях се отчита скорошна инфекция и прекарано заболяване“, обясни Гълъбов.
„Възможно е някой, прекарал заболяването или неболедувал, обаче да покаже наличие на имуноглобулини G, което значи, че той е прекарал, носи вирус, който постепенно отшумява, но този човек би могъл да бъде приносител на заболяването. При инфекцията Covid-19 има голям брой хора без клинична картина и те са много опасни… От тази гледна точка, моето мнение е, че трябва да се съчетават двата метода. За съжаление в Щаба няма вирусолог“, подчерта академикът.
Той смята, че в Медицинския експертен съвет има много бивши кадри на ВМА. Ученият е категоричен, че експертизата на новия орган е по-добра и Националният оперативен щаб трябва да се вслуша в съветите му.
„Разбира се, да! Там има един пълноценен вирусолог от много добра класа – професор Радка Аргирова. Присъствието на доц. Мангъров е крайно положително, той е инфекционист, който познава ситуацията и участва активно в борбата с това заболяване… Има един отличен епидемиолог – Ангел Кунчев, който е от много висока класа“, каза той.
Ще успеем ли за да избегнем трагедията в Италия и в Испания
„Ходът на заболяването засега, както се контролира от щаба, и прилагането на тези методи, които изискват голямо напрежение, показват, че има шанс да избегнем трагедията на Италия, Испания, Франция и Англия. Ние сме по-близо до немската система, която има по-ниска смъртност. При тях възрастните много добре спазват правилата и по-малко боледуват общо взето. Въпреки че населението на Европа, в сравнение с Китай е по-възрастно…“, смята акад. Гълъбов.
Той отчете като положително, че България произвежда сама защитните си материали, че държавата е поела ангажимент до осигури апарати за механична вентилация, както и че собственикът на популярен футболен клуб е поел ангажимент да достави медикамент за тежките случаи.
„Относно лечението с т.н. „серотерапия“, в Китай са намерили начин да очистват плазмата от преболедували, която има антитела, преди да я прилагат на болни“, обясни той.
