Родопският диалект е един от най-странните и неразбираеми за „книжовните“ ни уши, свикнали все да слушат наставления за правоговор. Но цветът на езика е именно в диалектите. Ето няколко мъдрости от Родопа на автентичен език:
[ad id=“225664″]
Бабин окутен лаф
На сто и една години и половина,
айсой ми зарекна баба Николина:
– В богато вряме сте родени,
ала сте, майци, набързени!
И оправия каква ви са падна –
коремън таптот, пък душона хми – гладна!…
Хубава жена и хубав конь ни со за сиромах чиляк.
– Кроп акъл – дльоги ноги.
– На ворба немой пресада. Сичко са фата, ала не рада.
– Польока борзай, кротко думай.
– От зелена тиква пошки немой зима.
– На картица очила и на мрачник фенер не трева.
– В малка вода галема риба ретчиш са находа.
– С очи и уши зимай, в сорце и глава сбирай.
– С дума отбавено са с роки не направе.
– Млого сади – малко коцай.
– Доде находаш на кило, гевдьо не мой зима.
