Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че ще наложи тарифи върху вноса на суровия петрол, ако трябва „да защити“ енергийните работници в САЩ от срива в цените на петрола, който беше подсилен от „ценовата война“ между Русия и Саудитска Арабия за пазарен дял, предаде БНР.
„Ако трябва да наложа мита за петрола, идващ отвън, или ако трябва да направя нещо друго, за да защитя нашите десетки хиляди енергийни работници и нашите страхотни компании, които осигуряват всички тези работни места, ще направя всичко, което трябва да се направи“, предупреди Тръмп по време на редовен брифинг в Белия дом относно пандемията от коронавирус, предаде Ройтерс.
Изявлението му е факт, след като цените на петрола се сринаха с около две трети през тази година, тъй като вирусната пандемия смачка глобалното търсене на важната енергийна суровина, а по същото време основните петролни производители в лицето на Русия и Саудитска Арабия увеличиха производството си, заради водената от тях „ценова война“ за пазарен дял.
Когато миналия месец цените на петрола започнаха да спадат рязко, Доналд Тръмп първоначално подчерта, че това би било добре за шофьорите на автомобили. Вчера обаче той заяви, че цените на бензина в САЩ могат да паднат до 90 цента за галон и призна, че сривът на петролните цени „ще навреди на много работни места у нас“.
През последните години Съединените щати се превърнаха в най-големият производител на петрол в света, конкурирайки по този начин своя износ с Русия и с членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).
С оглед на падащите петролни цени, много енергийни компании в САЩ са изправени пред фалити и техните работници са изложени на риск от съкращения. След като се срещна с ръководителите на американската индустрията в петък, Доналд Тръмп заяви, че в момента не обмисля въвеждането на тарифи, но отбеляза, че това е инструмент, който може да се използва, „ако ние не сме третирани справедливо“.
Две основни индустриални групи, Американският петролен институт (API) и Американски производители на горива и нефтохимически продукти, посочи в писмо до Тръмп по-рано тази седмица, че евентуалното налагане на тарифи върху вноса на петрол ще застраши вътрешния рафинерен бизнес, тъй като някои рафинерии в САЩ зависят от чуждестранни суровини.
Според Енергийната информационна администрация на САЩ (EIA) в страната са били внасяни повече от 1 милион барела на ден петрол от Русия и Саудитска Арабия през 2019 г.
Междувременно Тръмп повтори, че Саудитска Арабия му е споделила, че се е договорила с Русия да се намали съвместно производството във формата „ОПЕК +“ с безпрецедентни 10 милиона барела на ден или дори с повече. Двете страни обаче така и не потвърдиха официално тези планове, като само казаха, че ще обсъдят начини за стабилизиране на глобалните петролни пазари на извънредна видеоконферентна среща на „ОПЕК +“ в началото на следващата седмица.
Срещата на „ОПЕК +“ се отлага за 9-и април след прехвърчане на нови искри между Рияд и Москва
ОПЕК и Русия отложиха планираната за понеделник (6-и април) извънредна среща за четвъртък (9-и април), на която да се обсъди съкращаването на петролното производство, заявиха източници от картела, цитирани от Ройтерс. Причина за това отлагане са прехвърчалите нови искри между Саудитска Арабия и Русия за това кой е виновен за понижаване на цените на суровия петрол.
Отлагането с няколко дни дойде на фона на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху ОПЕК, ръководена от Саудитска Арабия, и нейните съюзници, начело с Русия, известни като „ОПЕК +“ спешно да стабилизират глобалните петролни пазари.
Тръмп подчерта, че лидерът на ОПЕК Саудитска Арабия и Русия де факто ще „се унищожат“, ако не прекратят ценовата война като намалят производството.
Цените на петрола достигнаха 18-годишни дъна на 30-и март поради силен спад в търсенето, причинен от наложените по цял свят карантини с цел ограничаване на разпространението на коронавируса и неспособността на „ОПЕК +“ да удължат съществуващата сделка за ограничаване на производството, която изтече на 31 март.
През последни дни обаче „ОПЕК +“ започнаха да работят по споразумение за съкращаване на производството, което да се равнява на около 10% от световните петролни доставки, или около 10 милиона барела на ден, което би представлявало безпрецедентно в историята съкращаване.
Новината за спешна среща във формата „ОПЕК +“ помогна за силен отскок на цените на петрола в четвъртък и петък, като фючърсите на петрола Брент приключиха търговията в петък на нива от малко над $34 за барел, след като в края на март удариха 18-годишно дъно около $20 за барел. Въпреки този отскок петролът Брент все още се търгува далеч под нивата около $66 от края на 2019 г.
Междувременно членките във формата „ОПЕК +“ поискаха в едни такива съвместни усилия за съкращаване на производството да бъдат включени и Съединените щати.
Вашингтон обаче все още не е поел ангажимент да се присъедини към усилията, а руският президент Владимир Путин обвини в петък Саудитска Арабия за срива на петролните цени, което пък предизвика в събота твърд вербален отговор от страна на Рияд.
Това ново прехвърчане на искри вероятно е в основната на отложената за 9-и април извънредна видеоконферентна среща във формата „ОПЕК +“, като източници на Ройтерс посочиха, че това ще даде повече време за преговори. Малко по-късно източници на Ройтерс от ОПЕК омаловажиха вербалния спор между Саудитска и Русия, като заявиха, че атмосферата все още е позитивна, въпреки че все още няма проект на сделка, нито споразумение за подробности относно референтно ниво, с което да се намали общото петролно производството.
„Първият проблем е, че сега трябва да намалим производството от сегашните нива (които бяха в сила от 31-ви март), а не да се върнем към тези от преди кризата. Вторият въпрос е, че американците трябва да играят роля в този процес на съкращение“, посочи един от източниците от ОПЕК.
Съединените щати не са част от формата „ОПЕК +“ и идеята за ограничаване на производството се счита за невъзможна от управляващите във Вашингтон, не на последно място заради антитръстовите закони на САЩ.
Все пак петролният ценови крах подтикна регулаторните органи в Тексас, сърцето на производството на петрол в САЩ, да обмислят регулирането на производството за пръв път от близо 50 години.
Американският министър на енергетиката Дан Бройлет обаче не спомена възможността за съкращаване на производството в САЩ по време на проведения от него разговор в петък с лидерите на петролната индустрия в страната.
Руският министър на енергетиката Александър Новак заяви пред руските държавни медии, че разбира, че Съединените щати имат законови ограничения за съкращаване на производството, но все пак трябва да бъдат гъвкави.
Други производители на петрол, които не принадлежат към „ОПЕК +“, изразиха готовност да помогнат.
Канадската провинция Албърта, която е дом на третите по големина нефтени запаси в света, е отворена за присъединяване към всяко едно евентуално глобално споразумение за свиване на производството.
Норвегия, най-големият производител на петрол и газ в Западна Европа, заяви в събота, че ще обмисли намаляване на добивите, ако бъде постигнато широко глобално споразумение.
Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор призова в събота Русия и Саудитска Арабия да постигнат скоро споразумение, за да прекратят ценовата си война.
От своя страна Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди в петък, че намаление с 10 млн. барела на ден няма да бъде достатъчно, за да се противопостави на огромния спад в търсенето на петрол. Дори при подобно съкращаване запасите на суров петрол в световен план биха нараствали с 15 млн. барела дневно през второто тримесечие, прогнозира МАЕ.
