Училището е тихо навръх празника си, но една учителка не спира да го обича

На 14 април по традиция Професионалната гимназия по електротехника и технологии „Г.С.Раковски“ в Стара Загора отбелязва тържествено своя Патронен празник. Не и тази година. Извънредното положение в страната, въведено заради епидемията от коронавирус, блокира живота на всички. Учебните заведения също затвориха врати, но не се заключиха душите на хората, които не спират да обичат и да милеят за родното училище.

Запознаваме ви с Нина Пенчева, която празнува този ден винаги с вълнение. Ето какво сподели тя за ЗАРАТА:

За мен това е двоен празник. Завършила съм това училище като Техникум по електротехника през 1980г. и преди 18 години съдбата ме върна отново тук като преподавател по електротехника. Искам днес да разкажа нещо интересно за нашия патрон.

Пет дами, завършили Техникума и продължили в него професионалния си път. Отляво надясно: Валентина Димитрова, Недка Славова, Даниела Пашова, Нина Пенчева и Пенка Атанасова

Георги Сава Раковски – Патронът на моето училище

Знаете ли как е дошла идеята кои да са цветовете на нашето знаме? През 60-те години на 19-и век един италиански художник решава да нарисува Раковски. Срещата им е в Букурещ, там, където Съби Стойков Попович (това е истинското име на Раковски) по това време живее и твори. Това е и мястото, където той учредява „Привременно българско началство“ (1862 г.) и където издава вестниците „Дунавски лебед“ (1860-1861 г.), „Будущност“ и „Бранител“ (1864 г.). Художникът решава, че стратегът на българското националноосвободително движение трябва да държи знаме в ръка. Оглежда се и намира италианското знаме, чиито цветове са зелено, бяло и червено. Дава му го, за да позира с него, като разменя първите два цвята. И така Раковски е нарисуван с трикольор в бяло, зелено и червено.

С нови четнически униформи ученици от Гимназията по електротехника в Стара Загора припомниха, че са синове на юнашко племе

След години, когато България вече е свободна държава и се опитва да създаде своите нови символи, някой се сеща за тази картина на италианския художник, изобразяваща Раковски със знаме в ръка. От този момент натам това е българският трибагреник. Случката е достоверна и е описана от писателя ни Асен Марчевски в книгата „Италианските потайности“.

Нова програма в ПГ по електротехника дава възможност на учениците да учат, да работят и да получават заплата

Раковски не дочаква Освобождението на България от турско робство. Умира от туберкулоза на 46 годишна възраст (1867 г.) и е погребан в Букурещ. Любопитното е, че мечтата му за свободна България се сбъдва, но костите му намират покой в Родината след неколкократно преместване. 10 000 души посрещат останките му при пристигането им от Букурещ в София (1885 г.). С 4 парахода са пренасяни от Русе до Лом, а после и с влак – по пътя им към столицата. Положени са в църквата „Св. Крал“, известна днес като „Св. Неделя“. 57 години по-късно отново са преместени. Този път – в родния му град Котел – в специално направен за целта мавзолей.

Най-добрият учител! Гледайте ТУК филма за инж. Валентина Димитрова от Гимназията по електротехника в Стара Загора

Поклон пред паметта на великия революционер! Нека да сведем глава и да пазим в сърцата това, което той ни завеща!
Поздравявам с празника всички бивши, настоящи и бъдещи преподаватели и ученици! – емоционално завърши разказа си г-жа Нина Пенчева.

Техникумът по електротехника е открит през 1962 г. и до днес в училището са се дипломирали над 9000 средни специалисти!