Георги Боздуганов
Оставям настрана апологията на сталиновия имперски болшевизъм, която извира от последното интервю на академик Георги Марков. Липсва дори дума за договорите с Хитлер, които поделят Европа между Райха и СССР, преди началото на тяхната междусъюзническа война. Не се впечатлявам и от неуместното споменаване на моята книга („България – военният трофей на Сталин”, б.р.), която очевидно академик Марков не е прочел.
Личните емоции и пристрастия нямат никакво значение, когато разгръщаме историческите документи и виждаме истината. Затова не мога да подмина изказаното за пореден път твърдение, че Чърчил е подарил България на кремълския диктатор.
Никой не е подарявал Отечеството ни
Сталин, още през август 1944 г., изпраща маршал Жуков да подготви 3-ти украински фронт за война срещу България. На 5-ти септември, Съветският съюз прекъсва дипломатическите отношения, обявява война, Червената армия окупира страната и я разграбва до шушка. Сталин умело използва нерешителната политика на Иван Багрянов и неговото правителство, което твърде дълго протака сключването на примирие със Западните съюзници и цялостното излизане от войната. Използва и агенти за влияние, готови на предателство, за да развият политическа кариера:
– На 1 септември 1944 г. правителственият пратеник в Кайро Стойчо Мушанов отказва да сключи примирие със САЩ и Великобритания. Той отказва дори да получи и прочете текста на предложеното споразумение.
– По същото време новият военен министър генерал Иван Маринов успява да забави решението на правителството за обявяване война на нацистка Германия. Прави го умишлено — в противен случай СССР трудно би намерил основание за обявяване на война.
Със своите действия двамата политици дават решаваща възможност на Сталин да превърне България в
придатък на болшевишката империя
за следващите 45 години.
На 9 -10 октомври Уинстън Чърчил посещава Москва и върху хартиена салфетка прави предложение на Сталин за “разпределение на влияние” върху източноевропейските държави без знанието на Съединените щати. За България съотношението е 75 : 25. Случва се месец след нахлуването и установен пълен съветски контрол над страната.
Управлението е поето от марионетното звенарско-комунистическо правителство на Кимон Георгиев, а българската армия вече се сражава срещу Райха в състава на 3-ти украински фронт.
При тези условия и най-изкушеният от анализи добросъвестен историк едва ли би могъл да допусне, че Великобритания би спряла войната срещу Хитлер заради някоя държава с второстепенно значение.
Да се прехвърля отговорността за заграбването на Отечеството ни, от окупатора към мнимия “позволител” е най-малко несериозно. По-опасно е обаче, че съмнителните и фалшиви тези на Георги Марков на 9 май бяха преповторени от президента на натовска и европейска България Румен Радев.
