Занапред довчерашният хазартен монополист Васил Божков има две възможности – да живее в изгнание, само че, за разлика от руските олигарси, ще е в екзотични страни извън Европа. Или да се върне (да го върнат) в България, където ще седи зад решетките и ще се точат дълго дела по различни обвинения.
Най-скъпото му. Отнемането на антики
Важен ритуал от акцията срещу него е изземането на скъпоценната за него колекция от антики. Въпросът обаче е много спорен юридически и силно болезнен за всички останали колекционери.
Защото антиките на Музей „Васил Божков”, както фигурира в разрешението на Министерството на културата, не са негова лична собственост. Документите за регистрация на всеки един експонат са внесени от Фондация „Тракия”, която е получила разрешение да направи частен музей. Източници, близки до Фондация „Тракия”, казаха, че антиките са нейна собственост. А тя е отделно юридическо лице. Предметите, които съхранява, са регистрирани и узаконени.
Всъщност няма точен юридически термин за това какво се прави в момента с антиките и картините от имотите на Божков. Един от наблюдаващите прокурори Венцислав Фердинандов пред медиите обясни, че това е обичайно „претърсване и изземване“, а не запор на имуществото от антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Фердинандов каза: „…Още повече, че става въпрос за престъпления, за които законодателят е предвидил и конфискация на половината имущество.“
За каквито и престъпления обаче да съдят Божков като физическо лице, как ще конфискуват колекция, ако тя принадлежи на фондация, отделно юридическо лице? При това се опитват да я изземат още преди да има съдебно решение.
Какво има в колекцията
Античната колекция, за която става дума, е най-голямата частна колекция не само в България, а и в света, по отношение на Тракия и някои исторически периоди или видове артефакти. В справка на Министерство на културата, предоставена от министър Банов, се говори за 2700 предмета, декларирани и заявени за оценка и регистрация, за които още не е платена такса по 30 лева на експонат. Това обаче не означава, че тези предмети са незаконни. За тях са подадени документи точно по закона и няма краен срок за плащане на такса. Но музеите нямат капацитет от експерти да оценят и опишат предметите в обозримо бъдеще. Независимо дали държавата ще ги прибере под някаква форма или не.
Други близо 300 експоната, най-ценните, са каталогизирани, регистрирани и вписани в Музей „Васил Божков“. Колекцията включва артефакти, датирани между 4000 г. пр. н. е., до 600 г. след н. е.
Най-ценните са били излагани на 7 изложби в София, Брюксел и Москва между 2005 и 2018 г. След приемането на България в ЕС (2007 г.) те представиха там държавата и древното изкуство от българските земи. А в Москва 100 експоната са били два пъти на изложба (2009 и 2013 г.) по споразумение на министерствата на културата на двете страни.
Директорът на фондация „Тракия” Кирил Христосков е бивш служител на Шесто управление на ДС, по-късно и на НСБОП, който се е занимавал с акции срещу иманярите.
През 2009 г. фондацията получава разрешение от Министерството на културата за частен музей и с тази цел фирма на Васил Божков придоби сградата на бившата телефонна палата до Централна поща в София. По всичко личи, че Божков не е имал намерение да бяга в чужбина.
В управителния съвет на фондацията влизат най-големият траколог проф. Иван Маразов, реставраторката и специалист по древни технологии на металите проф. Веселина Инкова, гръцкият проф. Атанасиос Сидерис, специалист по антична история и др.
Откъде се е взела тази колекция?
Колекцията поставя голяма въпросителна за законноста в България. В каталога на фондация „Тракия“ е публикувана част от колекцията, фотографии на 275 експоната, датирани и описани от проф. Маразов. Но за нито един предмет не е написано къде точно из България или на Балканския полуостров е бил изкопан.
Със сигурност хората на Божков са купували и от аукциони, това е доказуемо. Но част от колекцията несъмнено е от иманярски „разкопки“. Сред събирачите на антики се говори, че той е изкупувал повечето „продукция“ на иманярите още от 90-те. И че най-доброто е носено за негови изкупвачи.
В края на 2005 г. с част от колекцията беше открита изложба в Галерията за чуждестранно изкуство на фондация “Св. Св. Кирил и Методий” (сега „Квадрат 500“), Божков беше интервюиран от в. „Труд“, който го представи като меценат спасител, загрижен за културното наследство. В интервюто без стеснение той каза: „Купувам от хора, които купуват от иманяри“. Според Наказателния кодекс, действал към времето на интервюто, купуването на такива предмети не е било престъпление, но е било наказуемо някой да открие такива антики и да не съобщи на органите на властта в продължение на две седмици.
За толкова години нито един прокурор не разпита Божков кои са тези хора, от които той купува. В същото време полицията предприемаше акции дори на нумизматични сбирки, като изтръскваше от джобовете на дребни колекционери бронзови монети с ниска стойност и съобщаваше, че са заловени ценни антични монети и предмети.
Сега прокуратурата се опитва да компенсира бездействието си през всичките години, но акцията й из имотите на Божков прилича на плячкосване, зрелище за народа, който мрази богатите. И показва, че досега прокуратурата си е затваряла очите. Но дали вече няма поръчка да „опраска” Божков?
Как се става колекционер
Сега всички колекционери са изтръпнали, дори дребни нумизмати отказват да коментират. Защото повечето са извън закона. В България имаше между 10 и 15 хил. нумизмати, повечето събирачи на монети. И от всички тях има регистрирани едва 70 колекции. Това се случи, защото приетият Закон за културното наследство даде възможност на такива като Божков да направят фондации и да си легализират колекциите, но беше трудно преодолимо препятствие за дребните колекционери. Само човек с финансови възможности като него можеше да плати на експерти, да опише, заснеме и подготви колекцията си, да внесе документи в такъв кратък срок, даден за легализиране.
У нас с колекционерите по принцип се отнасят като с престъпници. Същевременно оставиха Божков да купува небезпокояван години наред и сега искат да му вземат вече узаконеното. Самият Божков беше изнервен преди приемането на Закона за културното наследство и прибегна до арогантност в едно интервю за бТВ през 2007 г. „Мога да счупя антиките си ритуално на площада”.
През 2009 г. една от първите поправки, които внесе новото мнозинство на ГЕРБ, беше в Закона за културното наследство. Това даде основания да се говори за лобистки поправки в полза на Божков. Същата година омбудсманът Гиньо Ганев оспори текст от Закона за културното наследство пред Конституционния съд. Съдът се произнесе в защита на колекционерите, респективно на най-големия колекционер – Божков. Със 7 на 5 гласа съдиите отхвърлиха текст с по-тежки изисквания, по които трябва да се доказва произход на антики и др. С това решение притежателите могат да доказват правото си на собственост и без официален документ за закупуване.
Отделен случай: колекцията от картини на Божков
Колекцията от картини включва, според някои източници, почти 8000 експоната. Куратор на сбирката е бил покойният вече художник Светлин Русев. За най-ценните картини има построено специално депо, с контрол на въздуха, обезопасено за пожар и кражби. То още не е известно на разследващите.
В сбирката има неизвестен брой картини от стари български майстори, но повечето не отговарят на определенията в закона да бъдат „от национално значение”. Не е известно тези картини да са на фондация или поне не всички са нейни. И ако Божков бъде осъден по текст от НК, който предвижда конфискация на половината му имущество, тогава изземването е възможно. Но сега единственото основание за изземване може да бъде това, че картините са веществено доказателство, предмет на престъпление.
www.svobodnaevropa.bg, Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
