Пак е 24 май, пак има скандали за азбуката. Този път – заради изложба на Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София, където Кирил и Методий бяха представени като „реформатори на славянската азбука“, „създатели на църковнославянския език“, „първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”.
Но това не е ново. През 2017 г. руският президент Владимир Путин каза на тогавашния си македонски колега Георге Иванов, че славянската писменост е дошла от „македонската земя“. След по-малко от месец при свое посещение в България, шахматистът Анатолий Карпов заяви: „В Русия знаем, че кирилицата идва от Византия.“
В отговор на несъмнената провокация на РКИЦ учени, представящи се като изразители на позиция от името на цялата БАН, отвърнаха, че изложбата подменя исторически факти и справедливо посочиха, че всички твърдения в изложбата са неверни.
Иван Илчев спомена в едно интервю тези дни, че „сериозните учени“ в България знаят какво твърдят, но той би трябвало да знае след толкова години, че в България изобщо не съществува система за отсяване на сериозните от несериозните учени.
През това време в руските медии България бе обвинена в опит да приватизира кирилицата или въобще да си приписва някакви заслуги за нея, както и за християнизацията на Киевска Рус. Твърдеше се как България е съвсем нещастна в Европейския съюз и видимо й е останала само едната кирилица. Напомняше се, че Кирил и Методий не са български поданици.
Има ли смисъл от тази словесна престрелка? Как стоят реално нещата исторически? Преди да обърнем внимание на споровете нека кажем, че става дума не за народите на средновековните България и Русия. Най-високите нива на грамотност във Византия са достигали в онези столетия, и то невинаги, не повече от 2%, а в останалия източнохристиянски свят са били и по-ниски. Следователно, целият спор е за един твърде изтънен слой от населението на тогавашните държави, който едва ли стига и единия процент.
I Чии са Кирил и Методий?
Разбира се, братята Кирил и Методий не са българи, а солунчани, ромеи. Време е да кажем, че приписваното им наполовина славянство е несигурно. Те най-вероятно никога не са идвали в България, както и никога не са били в древна Рус.
Двамата са изпълнявали византийски християнизаторски мисии. Отиват и във Великоморавия, в днешна Централна Европа. Начинанието им няма нищо общо със средновековна България. То е част от програмата на византийския патриарх Фотий за мисионерстване сред други народи. През 867-868 г. папа Адриан II ще благослови в Рим книгите, преведени на славянски език и изписани с глаголица, като ще признае новото богослужение за равнопоставено с гръцкото и латинското.
I На какъв език са превеждали и писали Кирил и Методий?
Солунските братя са измислили славянската азбука глаголица и са превели книгите на език, който в оригиналните извори се нарича тогава „славянски език“. От техните преводи в перспектива са се възползвали много славяни на различни места. Не е твърде ясно защо солунските говори българската наука нарича „български“, след като Солун никога не е бил част от територията на България, а тамошното славянско население видимо се състои от лоялни византийски поданици, които едва ли се идентифицират като „българи“.
Остава скрито днес за съвременниците ни, че става дума за един висок, изтънчен, църковен език, най-вероятно твърде различен от разговорния славянски.
В онази епоха – и докато Кирил и Методий са живи, и след кончината им – не се говори за „български“, а просто за „славянски език“. Днес по света огромното мнозинство експерти по славистика го наричат „старославянски“. Подочувам, и не съм изненадан, че и български учени, които държат на реномето си, също го наричат така, когато са на форуми в чужбина. Така е, дразним се на македонците, задето където пишело „български“ слагали „македонски“. А защо ние, където пише „славянски“ трябва зорлем да слагаме „български“?
Навремето, през 1997 г., когато специализирах в Амстердамския университет, изтъкнатият холандски славист и голям приятел на България Уилям Федър поддържаше тезата, че този език не е бил език на нито един от книжовниците, които са писали, превеждали или творили на него. Образно, а изглежда и не много точно казано – бил е латинският на Източна Европа. Споделял съм с някои български учени тази негова теза, с която те изглежда имат проблем. Така и не разбрах аргументите им срещу нея.
I Учениците на Кирил и Методий в България. Кирилицата
Дошлите след смъртта на Методий в България ученици на Кирил и Методий донасят глаголически букви. Княз Борис оценява възможностите и потенциала на Кирилометодиевото дело и решава да предостави възможности на техните ученици и да го превърне в своя държавна политика. Парадоксално, глаголицата, както и тогавашният славянски език днес са понятни единствено на тесните специалисти от катедрите по славистика. Защото тази азбука отдавна е заменена от кирилицата. Самата глаголица е тромава, тежка, буквите са със сложна графика и всичко това превръща преписването на книги в една изнурителна дейност.
Противно на очакванията обаче, кирилицата изглежда няма ден и час на своето създаване. Тя възниква по исторически път и има за основа отдавна използваната в средновековна България гръцка азбука, с добавени към нея няколко букви за славянските звуци.
По същия начин и преди време самата гръцка азбука е заимствана от финикийската. Кирилицата се налага постепенно първо в Североизточна България. Това никак не е учудващо, тъй като не само гръцката азбука, но и самият гръцки език отдавна се използват в българската владетелска канцелария. Гръкоподобната кирилица е определено по-практична, тъй като е по-стегната, стройна, буквите са събрани, изписват се по-бързо в сравнение с иначе естетизираната глаголица.
С новата славянска азбука Кирил и Методий нямат нищо общо и никога не са я виждали.
Двете азбуки – старата и новата – се използват паралелно до към XIII в. Едва от XVI в. обаче възникналата първоначално в българския североизток втора славянска азбука започва да се нарича „кирилица“.
I Българският пренос на християнска славянска култура
И тук стигаме до българо-руските кавги от последните дни.
Изложбата разказва историята, арогантно игнорирайки България в пътя на славянската култура. Провокаторите обаче прекрасно знаят, че тръгнат ли от София да им отговарят, оттам ще дойдат всички неприемливи в експертната славистика български клишета, които в крайна сметка ще злепоставят България, българската наука и научни институции, и то на фона на вихрещия се вече българо-македонски спор.
По този начин ще могат спокойно да кажат – ето, вижте българите какви са националисти, искат да скрият ролята на Византия, отричат ни правото да имаме своя литература и култура. Ще бъде поставено върху българския принос това, което изтъкнатият руски византинист и приятел на България Генадий Литварин наричаше навремето „увеличително стъкло“.
А приносът на средновековна България е безспорен. Кирилицата наистина пристига в Московска Русия от България през Киевска Рус.
Но потокът върви и в двете посоки. Днес славянската книжнина на средновековна България е достигнала до нас благодарение на преписите, направени в Русия. А и да не забравяме, че днешната ни кирилска азбука се базира в най-голяма степен не на някоя от предишните средновековни славянски кирилици, а на т. нар. граждански шрифт на Петър Велики – изработен в холандска работилница и представляващ озападнена версия на кирилицата.
Движението на кирилицата между Преслав, Киев, Петербург и Амстердам и после обратно към Балканите е твърде причудливо и не може да се помести в рамките нито на националното тесногръдие на София, нито на имперската арогантност на Москва. То е част от европейската история. А европейци са и Кирил и Методий. И папа Адриан.
Стефан ДЕЧЕВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
