Тази вечер в епизода от хитовия турски сериал „Завинаги“ Емир все още е в неизвестност, а мислите на Есма пърхат като птичета, удрящи се в затворен прозорец.
Ще познаете ли тази актриса? Всяка делнична вечер тя е пред българските зрители
Изчезването на Емир от училище предизвиква у близките му притеснения, но създава и конфликт между Окан и Фарук. Както стана ясно, напрежението около Фарук не му остави време, за да присъства на важната среща във фирмата и там с очакващите бизнесмени трябваше да се оправя първо Акиф, после асистентката Йозгюр, а накрая на горещия стол седна Окан. Двамата си разменят по телефона остри реплики с Фарук, който му казва, че в момента няма нищо по-важно за него от сина му, когото не могат да открият.
В това време Сюрея пък разговаря по телефона с приятелката на Емир в Истанбул. Дерен не може да каже нищо важно, което да помогне за откриването на Емир, но в един миг се сеща, че през последните дни момчето доста често споменава майка си и това, че тя много му липсва. Сюрея се досеща, че той може да е отишъл на гробището и бърза да уведоми баща му. Kартината на сгушения в камъка на гроба на Бегюм Емир е покъртителна.
Есма прави опити да свикне с мисълта за болестта си. Тя отива при нейна приятелка в напреднал стадий на Алцхаймер, за да види какво я очаква в бъдеще. Нещата са безкрайно обезпокоителни и тя се прибира смазана след срещата.
Лекарството на Есма, изпито по грешка от Назиф, започва да действа. Мъжът получава халюцинации, че влезлият в имението Окан е овенът, когото трябваше да хванат и да заколят и трагикомедията се разиграва пред очите на всички присъстващи. Никой не може да повярва, че това е верният служител. Нургюл дава шишенцето с хапчетата на Есма и тя разбира, че предупреждението на Ибрахим е било напълно резонно и се проявява в поведението на Назиф.
Любимото мляко с мед е в ръцете на Емир, направено му от Сюрея. Двамата отново се опитват да заздравят връзката помежду си. Момчето се извинява. Той е мислел, че у дома няма да забележат липсата му, но в крайна сметка директорът е издънил намеренията на тийнейджъра да остане за малко насаме с майка си.
Есма се усамотява в стаята си, подреждайки спомените си. Тя решава да започне да записва най-важното от живота си, което трябва да си чете, когато паметта ѝ изневери. В тетрадка тя залепва снимки и пише под тях кой какъв е. Включва и чувства, но с тях е по-умерена. Този дневник трябва да стои далеч от хорски очи…
