Цяло лято се говори за оставки и се сменят министри, но поне един въпрос остава неизяснен – защо си отиват едни хора, а идват други? Премиерът рядко обяснява мотивите си, за да извърши промени. Когато го прави, после не си служи със същия аршин, за да извърши други промени.
По повод оставката на министъра на вътрешните работи Младен Маринов преди 47 дни Борисов каза следното:
„Младен Маринов го сменяме, защото някои от действията на полицията по време на протеста категорично не отговарят на моето разбиране за отношение към протестиращи хора“, каза премиерът, визирайки случаите на полицейско насилие, които бяха заснети по време на протеста в София на 10 юли.
После дойде още насилие, но не и реакция за него.
В трите правителства на Борисов от 2009 г. насам оставките не са рядко явление. Освободени от поста си са били над 20 министри. Как премиерът обясняваше защо маха едни и предлага други?
„Борисов 1“ – 1325 дни на власт, 11 оставки
Още при избирането на правителството Бойко Борисов беше питан защо предлага един от членовете на кабинета – покойния вече Божидар Димитров, който беше министър без портфейл. Напомниха му, че Димитров е бил сътрудник в Държавна сигурност (ДС), а Борисов отговори: “Аз гарантирам за него”.
В крайна сметка Димитров подаде оставка близо година и половина след назначаването си, а обяснението на премиера беше, че трябва да се спре разговорът за агентите на ДС във властта.
През януари 2010 г. оставка подаде министърът на външните работи Румяна Желева. Тя беше кандидат за еврокомисар, но се провали по време на изслушването в Брюксел. Тогава премиерът обясни, че в случая не става въпрос за лошо представяне, а за заговор срещу Желева: “Комплотът срещу нея много й е повлиял”, каза Борисов.
Още преди шестия месец от управлението на кабинета беше извършена първата от общо четири рокади в Министерството на здравеопазването. През април 2010 г. оставка подаде Божидар Нанев, а на негово място беше назначена Анна-Мария Борисова, за която премиерът каза следното: „Г-жа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един разклон. Поговорих с нея около половин час, горе-долу разбрах какво мисли (…) и й предложих поста”.
Тогава на въпрос как се разделя с министрите си Борисов направи следния коментар:
“Като не се справя някой, службите идват при мен, обикновено с главния прокурор, сядаме и започват да ми вадят материали”.
В крайна сметка кабинетът подаде оставка на 13 март 2013 г., а от парламентарната трибуна Борисов каза:
“Щом народът иска улицата да управлява държавата, нека го направи… Не мога да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв за нас е петно. Аз не мога да гледам парламент, ограден с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, ако трябва да се пазим от народа”.
„Борисов 2“ – 740 дни на власт, 4 оставки
Първата оставка във втория кабинет на Бойко Борисов беше тази на вътрешния министър Веселин Вучков, който беше заменен на поста от Румяна Бъчварова. Вучков каза, че мотивите за действията му са свързани с недоверието към него от страна на министър-председателя и съпротивата срещу смяната на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефовете на Държавна агенция “Национална сигурност” Владимир Писанчев и на Държавна агенция “Технически операции” Цветан Китов, които бяха останали на постовете си от предишното правителство на БСП и ДПС. Оставката се случи по време на посещението в София на директора на ФБР Джеймс Коми.
Тогава Борисов определи ситуацията по следния начин:
“Вучков реши да играе ченгеджиийски номера, в момент в който се опитвам да стабилизирам страната”, каза Борисов, подчертавайки, че Вучков не е подкрепил правителството.
Втората оставка в кабинета беше тази на правосъдния министър Христо Иванов след бламирането на предложението му за съдебна реформа и отстъпването на ГЕРБ от т.нар. “исторически компромис”, свързан с преустройството на Висшия съдебен съвет.
“Гласуването ясно показа по този въпрос какво е мнозинството. И символично, и политически отправихме послание за това, че независимостта на съда не е достатъчно ценена. С това гласуване стана важна голяма стъпка и символична към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор”, каза при оставката си Иванов.
В същото време Борисов риташе топка за аматьорския отбор на “Витоша” Бистрица и не се появи в парламента. След като прие оставката, Борисов лаконично коментира пред журналисти:
“Слагаме край на тази глава и продължаваме напред”.
След загубата на президентските избори, на които Румен Радев надделя над Цецка Цачева, на 16 ноември 2016 г. второто правителство на Борисов подаде оставка. Тогава премиерът заяви:
“Някои казват „ама защо трябва да се обвържат двата избора“? Защото това е реален вот – промяна на политическата ситуация. Има партия, по-силна от нас на тези избори. Много от вас са се опитвали да ме уязвят – едни, че съм бил диктатор, други – султан. Какви ли не глупости съм чул по мой адрес. Управлението се дава от народа и в момента, в който той е разколебан, че това е най-правилното управление, трябва веднага и незабавно да се върне.“
„Борисов 3“ – 1222 дни на власт, 13 оставки (досега)
Може и да е изненада за някои, но най-дълго задържалия се на власт кабинет с премиер Бойко Борисов е именно настоящият. И именно в него бяха подадени най-голям брой оставки – 13 досега, въпреки че едно от най-често изтъкваните от управляващите определения за това правителство беше, че то е стабилно.
Една от няколкото серии на масови оставки в кабинета на ГЕРБ дойде след катастрофата край Своге през 2017 г., когато загинаха 17 души. Тогава Борисов поиска и получи оставките на Николай Нанков (Министерство на регионалното развитие и благоустройството), Ивайло Московски (Министерство на транспорта) и Валентин Радев (МВР). По-късно по повод оставката на Радев, за която премиерът каза, че е следствие на катастрофа в Харманли с участието на бащата на президента Румен Радев, Борисов направи следното изказване:
”Министър Радев в оставка не може да си контролира хората, а друг ги контролира. Не може да ги вика на оперативки и да им задава задачите, значи не се е старал. И затова се носи отговорност. И накрая, милицията изкара невинния виновен, а пък той разбира се няма претенции. Това ме връща действително преди 90-та година“.
Друга от многобройните оставки в настоящия кабинет беше тази на министъра на земеделието Румен Порожанов. Тя дойде след скандали, свързани със злоупотреби в Държавен фонд “Земеделие” – около програмите за къщи за гости.
“Който иска да си пази някого, аз ясно още на конференцията, ако си спомняте, казах: Компромис не правиме към никого и всеки, който си е позволил да злоупотреби, ще му се вземат парите и ще му се търси наказателна отговорност”, каза тогава Борисов.
Като най-запомняща се от оставките в рамките на това управление на Борисов обаче остава тази на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, въпреки че той не беше министър в това правителство. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ се оттегли заради т.нар. “Апартаментгейт” – историята за това как той се е сдобил с апартамент на преференциална цена. Малко преди оставката да стане факт Борисов каза:
“Как може да каже такова нещо, че няма кой да го накаже. Може да го накаже Господ, могат да го накажат хората, мога да го накажа и аз”.
Думите му бяха провокирани от реплика на самия Цветанов, който каза, „Не се чувствам наказан, защото няма кой да ме накаже“, по повод “Апартаментгейт”.
На 26 август дойде последната оставка засега. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов си отиде, като нито той, нито премиерът обясниха защо се случва това. Кирилов е един от авторите на проекта на ГЕРБ за нова конституция, който събра остри критики от експертите. Преди това Борисов беше забранил на Кирилов да пише във Фейсбук.
Николай Лавчиев www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
