„Крайно време е Европа да покаже, че подкрепя исканията за демокрация на българските граждани“ – това пише бившият американски посланик в София Джеймс Пардю (2002-2005) в своя коментарна статия за Politico.
Бившият офицер от американското разузнаване и бивш зам.-помощник генерален секретар на НАТО по оперативното и кризисно управление прави изключително критичен анализ за състоянието на политическата система в България, като определя управлението на Бойко Борисов като „лека версия на Владимир Путин“.
„Това е и система, която потиска личната инициатива, заглушава медиите и отблъсква чуждите инвестиции. Тя подтиква младите българи да напускат своята страна, за да потърсят бъдещето си в по-отворени и демократични общества навън“, пише той.
Бойко Борисов, популисткият лидер на България, се сблъсква с обществен бунт, който скоро няма да утихне.
В продължение на повече от два месеца хиляди българи излизат по улиците на София с настоявания за оставката му. Хората осъждат неспособността на правителството да се справи с растящата корупция, влиянието на организираната престъпност и липсата на елементарни демократични стандарти.
Борисoв и съюзниците му отговориха на масовата проява на недоволство, като се вкопчиха още по-здраво във властта. При липсата на напредък въпреки седмиците на непрекъснат натиск, крайно време е Европа да покаже ясно, че подкрепя хората на България и техния призив за реална демокрация, като предприеме конкретни стъпки, за да им помогне да постигнат тази цел.
На повърхността България изглежда като демократична държава, но в действителност политическата и съдебната й структури са гнили в сърцевината си.
Откакто страната въведе парламентарната демокрация през 1991 г., политическите партии, движения и правителства се сменят едно след друго, без да обръщат внимание на обществените очаквания за базовите елементи на демокрацията. При кабинета на Борисов ситуацията се влоши много повече.
Борисов създаде система, която притежава множество характеристики на еднопартийната държава. На практика той разруши политическата опозиция в страната чрез масово използване на заплахи, корупция на местно ниво и предполагаемо масово купуване на гласове в отделни общности. Управляващата партия – Граждани за европейско развитие на България – постепенно консолидира властта за сметка на демокрацията и развитието.
Борисов и политическият му апарат могат да се характеризират като „лека версия на Путин“, тъй като прилагат същите тактики като руският държавен ръководител, но с малко по-омекотен подход. Макар че Борисов обича да се представя като популист, методите му са авторитарни.
България разполага и с галерия от богати „олигарси“, включително Делян Пеевски, който контролира разпространението на медиите из цялата страна. Подкрепата за Борисов и ГЕРБ е изискване за членство в този клуб. Ползите за поддръжниците могат да бъдат сериозни, а наказанията за останалите – строги.
По този начин границата между легитимния бизнес и организираната престъпност се размива, а успешните компании са подлагани на съдебно преследване и насилствено завземане на активите им.
Този процес се допуска от полицията и съдебната система, които са контролирани до голяма степен от Борисов и ГЕРБ.
Това е система, създадена за корупция в огромни размери. Както знаят протестиращите, това е и система, която потиска личната инициатива, заглушава медиите и отблъсква чуждите инвестиции. Тя подтиква младите българи да напускат своята страна, за да потърсят бъдещето си в по-отворени и демократични общества.
Ако Европа се грижи за защитата на демокрацията, сега ще трябва да поеме водеща роля в подкрепа на техните искания за промяна.
За съжаление, Вашингтон няма как да бъде полезен в подобряването на демокрацията в България, докато Доналд Тръмп се намира в Белия дом. Американският президент не показва какъвто и да е интерес към подкрепата за демокрацията във времето на совя мандат и едва ли това ще се промени с наближаването на американските избори.
ЕС, който предоставя огромни субсидии на България, разполага със средствата и интереса да атакува липсата на върховенство на закона, свобода на словото и други фундаментални елементи на демокрацията в България. Все пак европейските фондове, които стават обект на злоупотреби и корупция, идват от данъкоплатците в страните от ЕС, а ЕС носи отговорност за гарантирането на сигурността на тези средства.
В краткосрочен план, европейските държави и ЕС би трябвало да признаят легитимността на обществените протести в България и слабостта на демокрацията в тази държава.
На второ място, ЕС би трябвало да обяви, че ще проведе пълно разследване на употребата на европейското финансиране в България, че ще отправи правни препоръки и наложи наказания.
Третата стъпка би трябвало да включва наблюдение на изборния процес, преглед на медийната свобода и предложения за въвеждане на съдебна реформа в България.
ЕС има достатъчно авторитет, контролен капацитет и изпълнителни организации, с които да разследва и да потърси отговорност от българското правителство в сферите, в които се прилага европейското финансиране.
В крайна сметка, бъдещето на България трябва да се реши от българските граждани – но днес българските граждани, които настояват за демокрация по улиците на страната, може би няма да успеят сами да наложат фундаменталните демократични промени, които искат.
Ако Европа се смята за съюз на истински демокрации, ЕС и държавите членки ще трябва да защитят този идеал и да се борят за него.
Автор: Джеймс Пардю, poloitico.eu
